Администрацията на Тръмп твърди, че търговските войни са лесни за печелене, залагайки на ескалираща доминация на САЩ над Китай в последната битка за мита.
Но доказателствата сочат обратното. Китай държи по-силни карти.
Зависимост от жизненоважни стоки: САЩ разчитат на Китай за критичен внос на фармацевтични суровини, полупроводници и минерали, които не могат да бъдат бързо заменени или произведени в страната без огромни разходи. Китай губи продажби; САЩ губят най-важните стоки.
Отрицателно търговско салдо: През 2024г. САЩ са внесли от Китай стоки за $462,5 млрд., а са изнесли само за $199,2 милиарда. Страни с дефицит като САЩ страдат повече от търговските войни, изправени пред недостиг на необходими стоки, докато страни с излишък като Китай могат да пренасочат продажбите другаде.
Икономическа устойчивост: Търговският излишък и високото ниво на резерви на Китай му дават гъвкавост за поемане на загуби, докато САЩ, със своите навици за дефицит и харчене, са изправени пред рискове от стагфлация, свиващ се растеж и нарастваща инфлация.
Самопричинена уязвимост: Тръмп повишава митата със 145%, без първо да осигури алтернативи. Той излага САЩ на риск от шокове в предлагането, по-високи разходи и намалени инвестиции, отслабвайки ливъриджа им.
Тръмп отново качи митата за Китай! Те достигнаха 145%.
Стратегическа грешна стъпка: Ескалирането преди намаляване на зависимостта дава предимство на Китай, подобно на провокирането на враг, преди да се въоръжите. САЩ рискуват скъпоструващо блато, а не победа.
Накратко, доминирането на Китай не се дължи само на търговския баланс, но и на стратегическа устойчивост. Като се втурва в тази война неподготвена, администрацията на Тръмп не проявява сила; това носи риск от проблеми, които могат да продъжат с години.






