Европейският съюз навлиза в дълбока стратегическа и психологическа криза на фона на отслабващия трансатлантически съюз и нарастващата несигурност около ролята на НАТО. Анализ на The Economist описва състоянието на Европа чрез модела на петте етапа на траур на Елизабет Кюблер-Рос – отричане, гняв, пазарлък, депресия и приемане.
Фонът е завръщането на Доналд Тръмп и агресивната политика „Америка на първо място“, която разклати основите на съюза между САЩ и Европейски съюз.
Първата реакция в европейските столици е била отказът да се приеме, че Тръмп може да се върне на власт. След края на първия му мандат и щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. мнозина лидери са смятали подобен сценарий за невъзможен.
Преди изборите през 2024 г. се появяват опити Европа да се „защити“ от евентуално завръщане на Тръмп, но без яснота какво означава това на практика.
След встъпването му в длъжност в Европа бързо се разпространява раздразнение от личния стил на дипломация на Тръмп и принципа „мир чрез сила“. Публичните му нападки срещу украинския президент Володимир Зеленски и демонтажът на ключови елементи от системата за свободна търговия задълбочават усещането за разрив.
За броени месеци Вашингтон започва да подкопава икономическите и политическите договорености, изграждани с Европа в продължение на десетилетия.
Под натиска на реалността Европа преминава към третия етап – опит за пазарлък. С цел да запази американската подкрепа за Украйна, през юли 2025 г. ЕС подписва търговско споразумение, което въвежда нови тарифи за европейския износ, без реципрочни отстъпки от страна на САЩ.
За мнозина в Брюксел това не е било преговор, а капитулация, продиктувана от страх от още по-дълбок разрив.
След подписването на сделката става ясно, че Европа не е получила нищо в замяна. В същото време Тръмп продължава да оказва по-силен натиск върху Украйна, отколкото върху Русия.
Особено болезнено за европейските лидери се оказва фактът, че предупреждението на Еманюел Макрон от 2019 г., че НАТО е в „мозъчна смърт“, започва да изглежда все по-точно и актуално.
Последният етап е приемането, че старата система вече не съществува. Като символ на тази промяна The Economist цитира изявление на белгийския премиер Барт де Вевер, направено по време на Световния икономически форум в Давос:
„Да бъдеш щастлив васал е едно; да бъдеш нещастен роб е съвсем друго.“
Изданието предупреждава, че признаването на промяната не означава автоматично наличие на план за адаптация. Изграждането на реална стратегическа автономия от САЩ ще изисква години, дори десетилетия – мащабни инвестиции в отбрана, военна индустрия и съвместни европейски решения.
Особено сериозен остава недостигът в високотехнологичните военни сфери, където зависимостта на Европа от Америка продължава да бъде критична.






