Когато температурите се повишат, комарите бързо се превръщат в неприятна част от летните вечери. Освен готовите репеленти, съществуват и растителни алтернативи, които могат да помогнат за отблъскването на насекомите.

Сред най-често използваните са ароматното мушкато, ментата и лимоновата трева. Те съдържат етерични масла и ароматни съединения, които влияят на обонянието на комарите и затрудняват ориентирането им към човешкото тяло.

Важно е обаче да се има предвид, че растителните репеленти обикновено действат за по-кратко време от много от синтетичните продукти.

Ароматното мушкато 

Ароматното или розово мушкато (Pelargonium graveolens) е добре познато растение, което често се отглежда по балкони и в градини.

То не трябва да се бърка с дивия здравец (Geranium macrorrhizum). Именно при ароматното мушкато е изследвана репелентната активност срещу насекоми.

Етеричното му масло съдържа значителни количества цитронелол и гераниол – вещества, познати с отблъскващото си действие спрямо комарите. Лабораторни изследвания показват активност и срещу ларвите, и срещу възрастните комари.

Маслото може да се използва върху кожата, но само след разреждане с подходящо базово масло, например бадемово или кокосово. Друг традиционен вариант е свежите листа да бъдат разтрити и използвани върху кожата или дрехите.

Мента

Лютата мента (Mentha piperita) е широко разпространена и у нас, а България е сред големите производители на ментово масло.

Характерният ѝ аромат се дължи основно на ментола, ментона и пулегона. Тези съединения могат да нарушат способността на насекомите да се ориентират по сигналите, свързани с въглеродния диоксид и топлината на човешкото тяло.

Според проведени изпитвания ментовото масло може да осигури защита от комари за до около 150 минути, след което ефектът постепенно отслабва.

За домашна употреба свежите листа могат да се разтриват върху кожата и дрехите, а растението може да се използва и за приготвяне на запарка.

Лимонова трева 

Лимоновата трева (Cymbopogon citratus) произхожда от тропическите и субтропичните райони и не може да презимува на открито в българския климат. През лятото обаче може да се отглежда в саксия или като едногодишно растение.

Основното активно съединение в етеричното ѝ масло е цитралът, който се състои от гераниал и нерал. В него се съдържат и по-малки количества цитронелол и гераниол.

Тези вещества показват активност срещу комари, включително и срещу техните ларви. При изпитвания с доброволци маслото от лимонова трева е осигурявало защита от ухапвания за около три часа.

За по-бърз, но краткотраен ефект могат да се използват и пресни листа, разтрити върху кожата. От сушените или пресни части на растението може да се приготвя и запарка за компреси.

Как да си направим растителен репелент у дома?

Един от най-лесните начини е да се направи горещ извлек. Растителният материал се залива с вряла вода и се оставя за около 10–15 минути. След като течността се охлади, тя може да се използва за компреси или като спрей.

Друг вариант е спиртен извлек. За него растителният материал се поставя в 40–70% алкохол и се оставя на тъмно място за една до две седмици. Сместа трябва периодично да се разклаща. След това се прецежда и се разрежда преди употреба.

При етеричните масла е особено важно да не се нанасят директно върху кожата. Те трябва да бъдат предварително разредени в базово масло, например бадемово или кокосово. Посочената концентрация е около 5–10%.

При хора с чувствителна кожа е разумно първо да се направи проба върху малък участък. При деца и бременни жени е необходима допълнителна предпазливост и е добре употребата на етерични масла да бъде съобразена със съвет от медицински специалист.