Учени за първи път са открили пряко доказателство за съществуването на живот на Земята отпреди около 3,5 милиарда години.

Находката може да даде нови отговори за това кога са се появили първите организми на планетата и при какви условия са успели да оцелеят.

Резултатите са представени в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences, а за откритието съобщава „Science Alert“, позовавайки се на изследването. 

Следи от живот в древна скала

Преди близо четири милиарда години Земята вече е била място, на което са се появявали първите примитивни форми на живот.

С течение на времето геоложките процеси са заличили голяма част от следите от тяхното съществуване. В някои изключително древни скални формации обаче са се запазили останки от т.нар. микробни постелки – слузести биофилми, изградени от колонии едноклетъчни организми.

Екип, ръководен от геолога Трисрота Чаудхури от Индийската геоложка служба, е успял да датира директно биологичен материал, запазен в останките от подобна микробна общност, съществувала преди приблизително 3,5 милиарда години.

Как учените са установили възрастта?

Геоложките процеси обикновено унищожават или променят следите от древния живот. При определени условия обаче останките от микроорганизми могат бързо да бъдат капсулирани в силициев диоксид.

Така се образуват тънки въглеродни слоеве, които могат да се съхранят дори след излагане на изключително високи температури и налягане.

Именно такъв слой в древна ивичеста скала е попаднал под наблюдението на изследователите.

За да установят със сигурност биологичния произход на въглерода, учените е трябвало да докажат три основни неща – че материалът се е образувал едновременно със скалата, че произхожда от живи организми и че структурата му съответства на микробна постелка.

Ключова роля за определянето на възрастта са изиграли миниатюрните циркониеви кристали, открити сред въглеродните слоеве.

По време на формирането си цирконът включва уран в структурата си, докато оловото се изолира. Тъй като уранът се разпада до олово с постоянна и добре известна скорост, съотношението между двата елемента позволява на учените да изчислят възрастта на материала с висока точност.

Изследователският екип е анализирал осем цирконови кристала от скалата. Четири от тях са показали следи от геоложки промени, но останалите са дали практически еднакви резултати – възраст от около 3,5 милиарда години.

Игловидната форма на кристалите е още едно важно доказателство. Тя показва, че те не представляват по-стари фрагменти от други скали, пренесени от ерозията, а са нов вулканичен материал, формирал се по същото време като самата скала.

В резултат учените определят възрастта на находището на 3,497 милиарда години, с възможно отклонение до 5 милиона години.

Откритието е особено значимо, тъй като за първи път материалът, използван за определяне на геоложката възраст, се намира непосредствено в самото биологично находище.

Според учените находката показва, че примитивните микроорганизми не просто са успявали да оцелеят в тези условия, а са се развивали успешно в тях.

Те са се приспособили към динамичната вулканична среда и са обитавали първичния океан, който е бил богат на желязо и силициев диоксид. Така новото изследване хвърля светлина върху най-ранните етапи от развитието на живота и способността му да се адаптира към екстремни условия.