Туристическият сектор в Куба, на който властите разчитат като на един от последните стабилно работещи източници на приходи за страната, преживява драматичен спад. Официалните данни показват, че броят на чуждестранните посетители се е сринал с 62% през първите седем месеца на годината.
Според Националната служба за статистика и информация на Куба (ONEI) между януари и юли на острова са пристигнали около 419 000 туристи, в сравнение с 1,1 милиона за същия период на 2025 г. Данните са цитирани от Associated Press.
Хотели, хостели и частни квартири остават затворени, докато плажовете и туристическите атракции са почти без чуждестранни посетители.
Куба е посрещнала близо 4,3 милиона туристи през 2019 г. — последната пълна година преди пандемията. Тогава секторът е генерирал пряко и косвено около 3 млрд. долара годишно.
Именно постъпленията в твърда валута правят туризма толкова важен за кубинската икономика. За разлика от други отрасли, той осигурява ликвидност, необходима за внос на горива, лекарства, храни и за инвестиции.
„Шансът Куба да оцелее без функциониращ туристически сектор е много малък“, коментира Паоло Спадони, доцент в Augusta University и съавтор на книга за кубинския туризъм, цитиран от канадската CBC.
Особено значима е ролята на Gaviota — туристическото подразделение на военния конгломерат GAESA. Според анализатори структурата контролира около 40% от кубинската икономика.
Влошаването на ситуацията се ускори от началото на годината, след като администрацията на президента Доналд Тръмп предприе нови мерки срещу Куба.
Между май и юли американските власти затегнаха натиска върху туристическия бизнес, включително чрез ограничения, насочени към компании, свързани с GAESA.
В резултат международни хотелски оператори като Meliá, Iberostar и Royaltonпрекратиха или ограничиха дейността си в Куба. Платежните компании Visa и Mastercardсъщо преустановиха предоставянето на редица услуги на острова.
Допълнителен удар понесе въздушният транспорт. Компании като World2Fly, Air France, Turkish Airlines и Iberia вече са прекратили или ограничили полети до Куба на фона на проблемите с осигуряването на авиационно гориво.
През юни Air Canada — превозвачът, който е довел най-много туристи до Куба през тази година — също спря полетите си, позовавайки се на „продължаваща политическа и икономическа несигурност“.
Част от хотелските оператори се оттеглиха и заради американските ограничения, според които компаниите трябваше да прекратят бизнес отношенията си с GAESA до 5 юни.
Американският държавен секретар Марко Рубио обвини конгломерата, че функционира като „държава в държавата“, концентрирайки печалбите в ръцете на тесен елит.
Санкциите и ограниченият достъп до петрол допълнително задълбочават икономическата криза на острова.
Недостигът на горива затруднява транспорта и сметосъбирането, а по улиците на кубинските градове се натрупват отпадъци. Честите прекъсвания на електрозахранването предизвикаха и редки публични протести, при които граждани изразяват недоволството си от влошаващите се условия на живот.
Проблемите вече засягат и здравната система. Според кубинския независим сайт Cubadebate преживяемостта при деца с рак е спаднала от 85% на 65% от началото на действието на ембаргото.
Свиването на туризма има последствия, които далеч надхвърлят хотелския бизнес.
С прекъсването на връзките с чуждестранни туроператори, банки, авиокомпании и международни компании Куба губи не само приходите от туристи, но и един от най-важните си канали за постъпления в твърда валута.
За страна с население от над 11 милиона души, която изпитва сериозен недостиг на горива, лекарства и храни, загубата на този ресурс представлява тежък икономически удар.
Въпросът вече не е само дали Куба ще успее да възстанови туристическия си сектор, а дали ще може да поддържа функционирането на ключови части от икономиката си при продължаващия недостиг на валута и задълбочаващия се натиск отвън.






