Необичайното явление се дължи на флуоресцентни вещества в кожните жлези и отровните секрети на земноводните. Учените все още не знаят каква е биологичната му функция
Европейският огнен саламандър, познат с характерната си черно-жълта окраска и отровните си кожни секрети, крие неочаквана особеност: под въздействието на ултравиолетова светлина части от тялото му започват да светят в зеленикави и синьо-тюркоазени оттенъци.
Откритието е направено от международен екип изследователи, които установили, че флуоресценцията е най-силно изразена по жълтите участъци от долната страна на тялото и по страничните части на саламандъра. Явлението е свързано основно с кожните жлези и веществата, които те отделят.
Особено любопитно е, че отровните секрети също светят под ултравиолетова светлина. Според изследователите флуоресцентните им свойства могат да се запазят повече от 24 часа след отделянето им от тялото на животното.
Не произвеждат собствена светлина
Учените уточняват, че става дума за биофлуоресценция, а не за биолуминесценция. При този процес веществата в кожата поглъщат ултравиолетовото излъчване и след това отделят енергията под формата на видима светлина.
За разлика от светулките, саламандрите не произвеждат собствена светлина чрез химична реакция. За да се наблюдава ефектът, е необходим външен източник на ултравиолетово излъчване.
Изследването показва още, че флуоресцентни вещества се откриват в кръвта и в определени кожни жлези на животните. Това подсказва, че явлението може да има по-широко разпространение в организма, отколкото учените първоначално са предполагали.
Защо саламандрите светят?
Все още няма окончателен отговор каква е функцията на тази особеност. Изследователите разглеждат няколко възможности.
Една от хипотезите е, че флуоресценцията помага на саламандрите да се разпознават помежду си, особено в тъмни и гъсто обрасли горски местообитания. Възможно е тя да има значение и при търсенето на партньор.
Друга хипотеза е свързана със защитата от хищници. Огнените саламандри имат ярки жълти и черни шарки, които предупреждават потенциалните нападатели, че животното е отровно. Според учените флуоресценцията може допълнително да подчертава този предупредителен сигнал.
Тези обяснения обаче засега остават предположения. Изследователите все още не са установили какво точно е химичното съединение, което предизвиква светенето.
Дори добре познатите животни крият изненади
Огненият саламандър е изследван от учените в продължение на десетилетия, но необичайната му способност е останала незабелязана. Видът обитава предимно влажни гори, планински райони и места в близост до потоци.
Според Международния съюз за опазване на природата видът е включен в категорията „уязвим“ в Червения списък на застрашените видове. Сред основните заплахи за него са унищожаването и раздробяването на естествените му местообитания.
Изследователите смятат, че по-доброто разбиране на флуоресценцията може да даде нова информация за поведението, комуникацията и защитните механизми на тези земноводни.
7 С
10.7 С
11.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
