Земетресение с магнитуд 2,8 по скалата на Рихтер е регистрирано в събота вечер, 31 октомври, в района на връх Маркови кладенци в Огражден планина. Трусът е станал в 19:50 часа на дълбочина 12,5 километра. Епицентърът се намира в непосредствена близост до върха, който е на територията на община Петрич.
Земетресението е регистрирано от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, а информацията е потвърдена и от Европейския сеизмологичен център. Няма данни трусът да е усетен от жителите на близките населени места.
Районът обаче привлича внимание не само с природните си особености, но и с легендите, свързани с името на Крали Марко. Според местно предание именно свръхчовешката сила на фолклорния герой е създала двата извора, дали името на местността Маркови кладенци.
Легендата разказва, че Крали Марко пътувал през Огражден планина заедно с майка си и жена си. Тримата били изтощени от жегата и дългия път, но наоколо нямало вода.
Тогава юнакът ударил два пъти земята с лакътя си и от мястото бликнали два извора. Пътниците утолили жаждата си и продължили към Косово поле. Оттогава местността носи името Маркови кладенци.
Днес изворите са пресъхнали, но преданието продължава да се предава. В българския фолклор Крали Марко е представян като герой с необикновена сила, способен да оставя следи в скалите, да размествa камъни и да променя природата с действията си.
В района на Петрич се разказва и друга легенда за Крали Марко, свързана с древно светилище край село Габрене.
Според местното предание юнакът стъпил с единия си крак върху Беласица, а с другия – върху Огражден, като прекрачил планината и оставил следи върху скалите.
В района действително има археологически обект – древно светилище с останки, датирани от I до IV век. Сред скалните форми се открояват изсечени стъпала и площадки, които са част от местните предания.
Така археологическите находки и народните разкази се преплитат, превръщайки района в място, около което се пазят истории за легендарния юнак.
Зад образа на Крали Марко стои реална историческа личност – Марко Мърнявчевич, син на крал Вълкашин и владетел от XIV век. След смъртта на баща си той управлява част от неговите владения на Балканите.
С течение на времето историческата личност се превръща във фолклорен герой с почти свръхестествени способности. В народните песни Крали Марко се сражава с османски воини, змейове и хали, защитава слабите и наказва неправдата.
Неразделна част от образа му е верният кон Шарколия, с когото преодолява планини, пропасти и препятствия, недостижими за обикновения човек.
Едно от най-разпространените предания гласи, че Крали Марко всъщност не е загинал. Според народната памет той се е скрил или заспал някъде в планината и ще се завърне, когато народът има най-голяма нужда от него.
Земетресението край Маркови кладенци няма връзка с преданията за Крали Марко. Съвпадението обаче отново насочва вниманието към местност, в която природата и народното творчество са оставили обща следа.
Двата извора отдавна са пресъхнали, но историята за юнака, който ги създал с един удар, продължава да живее. В Огражден планина името на Крали Марко остава част от местния пейзаж и паметта за едно от най-разпознаваемите имена в българския фолклор.






