Морският лед в Арктика може да намалее с около един милион квадратни километра повече от досегашните прогнози. Това показва ново изследване на учени от Университета в Кеймбридж и Центъра за математически изследвания (CIMAT) в Мексико, съобщава научният сайт Phys.org.
Резултатите поставят под въпрос точността на част от съществуващите климатични модели и насочват вниманието към възможни промени в зимното време в Европа и Северна Америка, пише БТА.
За да установят как ще се променя ледената покривка през следващите десетилетия, изследователите са се върнали 6000 години назад във времето. Тогава, през периода, известен като среден холоцен, изменения в орбитата на Земята са довели до по-високи температури и намаляване на морския лед в Арктика.
Учените са използвали сведения за древния климат, за да проверят доколко съвременните климатични модели възпроизвеждат условията от миналото.
Древни океански седименти разкриват пропуски в прогнозите
Екипът е анализирал проби от океанското дъно, като е измерил концентрацията на специфичен биомаркер, известен като IP₂₅. Той се произвежда от водорасли, които живеят в морския лед, и позволява да се възстанови приблизителното му разпространение в далечното минало.
Получените резултати са сравнени със симулации на 27 климатични модела. След статистически анализ изследователите са дали по-голяма тежест на моделите, които най-точно пресъздават древните климатични условия.
Така е установено, че част от досегашните прогнози вероятно надценяват количеството зимен морски лед в Арктика.
След корекцията очакваната бъдеща загуба на лед се увеличава с около един милион квадратни километра спрямо предишните оценки. Според авторите методът може да намали неопределеността в прогнозите с до 85%.
Какво означава това за зимите в Европа?
Зимната ледена покривка в Арктика играе съществена роля за обмена на топлина и влага между океана и атмосферата. Намаляването ѝ може да промени атмосферната циркулация и да се отрази на времето далеч извън полярните райони.
Изследователите посочват, че промените в Арктика могат да бъдат свързани с по-студени периоди и по-интензивни снеговалежи в отделни части на Великобритания, Северна Европа и Северна Америка.
Това обаче не означава, че всяка следваща зима непременно ще бъде по-студена. Става дума за възможни регионални промени в атмосферната циркулация, а не за обръщане на глобалното затопляне.
Възможни са повече валежи и в Средиземноморието
Проучването показва още, че съществуващите модели може да подценяват снеговалежите в югоизточна Гренландия и валежите в Средиземноморския регион.
Подобни промени биха могли да окажат влияние върху натрупването на сняг и състоянието на ледената покривка в Гренландия, както и върху риска от интензивни валежи и наводнения в Южна Европа.
Авторите подчертават, че затоплянето преди 6000 години е било предизвикано от различни фактори в сравнение със съвременното изменение на климата. Въпреки това реакцията на морския лед при по-високи температури дава ценна информация за бъдещото развитие на Арктика.
Според учените включването на данни за древния климат в съвременните модели ще помогне по-точно да бъдат определени районите, в които зимната ледена покривка е най-застрашена през следващите десетилетия.
7.5 С
14.3 С
15 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
