В 17:00 градът спира – минута мълчание в памет на героите

Всяка година на 1 август в 17:00 часа по улиците на Варшава свирят сирени. Градът замира. С едноминутно мълчание жителите на Варшава отдават почит на загиналите и оцелели въстаници.

Всяка година в различни градове в Полша се отбелязва годишнината от въстанието, но в столицата честванията, припомнящи за неговото начало, са изключително тържествени. За въстанието напомня „Часът „W“ – 17:00. В този час, в продължение на една минута градът е огласен от сирените. Общественият транспорт, автомобилите и гражданите на Варшава спират, за да отдадат почит на въстаниците и убитите жители на града.

Когато градът избухна в бунт срещу нацистите

На 1 август 1944 година избухва Варшавското въстание, което продължава 63 дни, до 3 октомври 1944 година и е най-голямото въоръжено освободително въстание в историята на Втората световна война. Почти 50 000 въстаници от Армия Крайова се изправят за въоръжена борба срещу германците, окупирали столицата на Полша от 1939 година.

В условията на тактическо бездействие от страна на разположените на другия бряг на Висла дивизии на Червената армия и на неравностойните сили на въстаниците в битката срещу силите на немските нацисти, въстанието коства живота на около 16 000 въстаници от АК и 150 000 жертви сред цивилното полско население.

Унищожени са също около 25% от постройките на левия бряг на Варшава, а заедно с разрушенията, извършени от германците след потушаването на въстанието до 16 януари 1945 година, немските нацисти унищожават над 70% от жилищните сгради и 90% от паметниците на културата в града.

Разрушаването на града е предшествано от пет години тиранично потисничество от страна на германските окупатори. Депортациите, масовите екзекуции и преследванията са ежедневие. След като през пролетта на 1943 г. бунтът на еврейското население във Варшавското гето е потушен брутално, гнетът в града се усилва още повече.

Предателството на Червената армия и тежката цена на свободата

Когато на 1 август 1944 г. избухва Варшавското въстание, в града живеят почти един милион души. 40 000 от тях са доброволци в нелегалната армия (Армия Крайова), ръководена от полското правителство в изгнание. Срещу тях първоначално се изправят 16 000 войници от Вермахта и специалните отряди на СС, след което получават подкрепления. По това време германската армия отстъпва на изток, докато Червената армия приближава.

"Германците планираха да превърнат Варшава в крепост, откъдето следваше, че градът ще бъде напълно разрушен,” обяснява Лешек Жуковски, който е участвал в сраженията като 15-годишен.

За нацистите въстанието идва съвсем навреме. Главнокомандващият войските на СС Хайнрих Химлер казва: "След 5-6 седмици ще ни няма. Но дотогава Варшава ще бъде унищожена". В първите дни на въстанието нацистите екзекутират около 50 000 цивилни.

Бунтовниците се надяват на външна помощ, но доставките на оръжие и боеприпаси често не стигат до целта. Червената армия остава на другия бряг и не се намесва. Сталин няма интерес да помага на полската армия, ръководена от антикомунистическото правителство в изгнание. След 63 дни на въстаниците им се налага да се предадат.

Как нацистите превърнаха Варшава в руини

Варшава е унищожена по лична заповед на Хитлер. 90% от историческите обекти, включително кралския дворец, са взривени, както и мостовете и промишлените сгради. През есента на 1944 г. в развалините оцеляват само няколко хиляди души.

Забранената история, разказвана чак след края на комунизма

Комунистическият режим мълчи десетилетия за случилото се във Варшава през 1944 г. Обсъждането на събитията започва едва след 1989 г. Героизмът на въстаниците остава на преден план, но днес се поставя под въпрос високата цена, платена от полското население. Стотиците възпоменателни плочи в града напомнят за жертвите от онези месеци.