Това твърди разследване на „Уолстрийт джърнъл“, което вече се препечатва и у нас.
Според изданието Гилфойл е пътувала до София тази пролет с ясно послание: българското правителство да работи с „Актор груп“ — строителна компания, която едва наскоро влезе в газовия бизнес и се е съюзила с гръцката държавна енергийна фирма ДЕПА. Целта е внос на американски втечнен газ за Югоизточна Европа по т.нар. Вертикален коридор.
До посланичката на срещите е стоял Христос Марафатсос. Чуждестранни официални лица го вземали за неин началник на кабинета. Всъщност той е платен лобист на „Актор“. Компанията му е платила най-малко 160 хиляди долара до юни тази година, за да гради връзки с Белия дом, Държавния департамент и Министерството на енергетиката. Общо от гръцки клиенти сумата надхвърля 440 хиляди долара. На срещите той не е бил представян като лобист на фирмата.
Изпълнителният директор на „Актор“ е закарал Гилфойл в България със частен самолет. След тези разговори гръцката компания е подписала споразумения с български газови дружества. Човек, запознат с разговорите, казва пред WSJ, че препоръката за „Актор“ е звучала като „официална позиция на американското правителство“.
В Албания вече е сключена сделка за около 6 милиарда долара — 20-годишен договор за доставки на американски газ. „Актор“ очаква около 1,8 милиарда евро печалба преди данъци от подписаните договори за 20 години. Конкурентни доставчици твърдят, че посланичката ги е игнорирала: „Има си любимци.“
България от години се опитва да намали зависимостта от руски газ и да диверсифицира доставките. Вертикалният коридор — газ от Гърция на север към България, Румъния и Украйна — е представен като стратегически проект. Въпросът е дали София трябва да бъде насочвана към един конкретен посредник, който е нов в бизнеса, а лобистът му седи до американския посланик на среща с българския президент.
Илиана Йотова е приела Гилфойл и Марафатсос. Ако препоръката наистина е звучала като държавна американска линия, това поставя въпроса къде свършва дипломацията и къде започва търговското лобиране в полза на една гръцка частна група.
Кой печели от посредничеството? Ако газът минава през гръцка компания с голям марж, крайната цена за българския потребител и за индустрията може да бъде по-висока, отколкото при пряк договор с американски производител.
Прозрачност. Лобистът не е бил разкрит като такъв. Частният самолет на шефа на фирмата, която се препоръчва, е детайл, който в нормална европейска практика би предизвикал поне въпроси за конфликт на интереси.
Енергийна политика. Диверсификацията е нужна. Но диверсификация през един „любим“ канал не е същото като открит пазар с няколко доставчика.
САЩ имат интерес да продават повече свой газ в Европа и да изместват руските доставки. Гърция има интерес да стане регионален хъб. „Актор“ има интерес от дългосрочни договори с висока печалба. Остава открит въпросът какъв е точният интерес на България — сигурни количества на разумна цена или вписване в схема, в която дипломатическият натиск и частното лобиране се преплитат.
Разследването на WSJ не твърди, че е сключен незаконен договор. То показва друг проблем: как се прави енергийна политика на Балканите, когато американски посланик пътува със самолета на фирмата, която препоръчва, а платеният ѝ лобист седи до нея на среща с държавния глава. За София това не е отвлечена вашингтонска история. Това е въпрос за цената на газа, за независимостта на решенията и за това кой в крайна сметка плаща сметката.
1 април 2026 г. — Гилфойл се е срещнала с президента Илияна Йотова и със служебния премиер Андрей Гюров. Тогава премиер е бил Андрей Гюров (служебно правителство от 19 февруари до 8 май 2026 г.).
WSJ пише, че Гилфойл е пътувала „напред-назад“ до София през пролетта и описва аудиенция при президента, на която до нея е седял лобистът на „Актор“. Най-ясно документираната среща с президент и премиер е тази от 1 април, когато премиер е Гюров.
Източник: Wall Street Journal
Автор: BRICS BG






