В Москва се откри XII международен научен експертен форум „Примаковски четения“.

Участват над 300 експерти от Русия и 40 участници от 17 държави, включително САЩ, европейски страни, Китай и Индия.

От българска страна във форума участват проф. Светлана Шаренкова, председател на Форум “България-Русия”, и проф. Димитър Иванов, директор на Института по лидерство към УниБИТ.

Преди традиционната лекция на “Примаковските четения” председателят на Форум “България-Русия” проф. Светлана Шаренкова проведе кратка среща с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров. Те разговаряха за новите реалности в България и стремежа на премиера Румен Радев да внесе прагматичност и нормалност в отношението на ЕС към Русия

Обръщение към участниците във форума произнесе помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков.

“Реалността е, и това е невъзможно да се игнорира, че така нареченият колективен Запад, който продължава да играе значителна роля на световната сцена, прави всичко възможно, за да замени международния ред, установен след Втората световна война, със собствен ред, основан на правила.

Правила, които е измислил за себе си и произволно тълкува единствено според собствените си егоистични интереси и мотиви.

Борбата за власт между многополярността, от една страна, и реда, основан на правила, от друга, не само ще продължи, но и ще се засилва. И при тези условия всички ние, глобалното мнозинство, ще трябва да продължим да живеем и да се борим за нашите принципи, идеали, нашата визия и разбиране за света”, каза помощникът на Путин Ушаков.

Темата на първата сесия е „Глобалните последици от регионалните конфликти“.

В очакване на дискусията, президентът на IMEMO и академик Александър Динкин изрази увереност, че този дневен ред за настоящия форум няма да повдигне въпроси. Нещо повече, възможно е „историците да нарекат 2026 г. годината на първата криза на многополюсния свят, опит за агресивен реванш срещу еднополюсността“.

„Истеричната пропаганда е инструмент за мобилизиране на застаряващото общество, което вместо да се стреми към социални и „зелени“ перспективи, е помолено да стегне колана си и да произвежда оръжия предимно на кредит, който бъдещите поколения ще трябва да изплащат. Дали тази перспектива е удобна за европейските избиратели, ще разберем в близко бъдеще“, каза той.

В тази връзка, като модератор на панела, той помоли лекторите да отговорят на няколко въпроса, преди да започнат своите презентации. Миналата година, каза той, е имало 65 конфликта по света.

Въпросът му в тази връзка беше: „Смятате ли, че засилените конфликти са характеристика на полицентричния и многополюсния свят, или това е новата нормалност на следващия четвърт век?“

Руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко беше първият, който отговори на този въпрос:

„Вярвам, че това е нова нормалност, създадено от Запада напрежение, и това не само засяга цялостната стратегическа ситуация в света, но и пряко засяга региона.

Всички основополагащи документи на НАТО и ЕС гласят, че те съществуват, за да осигурят военна, политическа и икономическа защита на нашите милиарди хора с всички средства, с които разполагат. Това е първият момент. А вторият момент е, че НАТО се стреми да постигне превъзходство във всички театри на военни действия. И сега виждаме резултатите от тази политика.“

Следващите, които отговориха на този въпрос, бяха Томас Греъм, старши сътрудник в Съвета по външни отношения на САЩ, и Томас Гремингер, изпълнителен директор на Женевския център за политика на сигурност и генерален секретар на ОССЕ от 2017 до 2020 г. (Швейцария).

Те също така смятат, че конфликтът е безспорна характеристика на днешния свят, но гледат на тези характеристики по различен начин. По-специално, Томас Греъм подчерта, че „всички приказки за партньорство между САЩ и Русия вече не са актуални“:

“Ние сме противници на световната сцена, както сме били през последните петдесет години, и това е малко вероятно да се промени. Мисля, че ще трябва да се примирим с факта, че конкуренцията не означава непременно конфликт и трябва да покажем на нашите лидери, че към конкуренцията трябва да се подхожда отговорно, за да се избегне трагична война.”

В речта си в рамките на втората сесия “Вътрешно измерение на външната политика на САЩ” Дженифър Кавана, старши сътрудник и директор на Програмата за военен анализ в Defense Priorities (USA), отбеляза следното:

“В САЩ целият живот на демократите и републиканците е подчинен на неуспешните американски войни. Първото външнополитическо действие беше войната в Персийския залив. Оттогава не мога да си спомня време, в което САЩ да не са бомбардирали някого. И това не е нещо приемливо за хората от моето поколение.

Политиката на американско господство във външната политика не води до сигурност, нито подобрява жизнения стандарт на онези американци, които я спазват.

Техните предпочитания ще се променят, тъй като те ще играят по-голяма роля във външната политика на САЩ. И това ще улесни Съединените щати да се откажат от военните си ангажименти, въпреки че ще намали влиянието им по света.”

По време на третата сесия участниците във форума анализираха последиците от фрагментацията на международните отношения, техния хаотичен характер и отслабването на институциите.
Виталий Наумкин, академичен директор на Института по ориенталистика на Руската академия на науките, академик на РАН коментира:

“Невъзможно е всичко да се сведе до диалога между САЩ и Иран, защото самият процес е много по-широк. Катар, Пакистан и други представители на ислямския свят участват активно в този процес днес и тяхната роля става все по-значима.

Малко се надявам, че може да се постигне бързо разрешаване на конфликта. Никаква политическа воля, дори от лидер като Тръмп, не може бързо да реши този проблем. Всяка страна е фиксирана върху собствените си интереси и цели, които се сблъскват с противопоставянето на другите страни.”

Мохамед Али Шихи, изпълнителен директор на Института за стратегически изследвания (GISR) (Катар), говори за бъдещето на Близкия изток в своето обръщение:

“Когато говорим за бъдещето на сигурността в Близкия изток, виждаме изместване от еднополюсен свят, доминиран от Съединените щати, към доста сложен, фрагментиран свят и именно при тези обстоятелства нашият регион ще съществува.

Виждаме нови отношения и сътрудничество между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция и може би ще видим други страни от Персийския залив да се присъединят към тази архитектура на взаимодействие.

Според мен регионът се нуждае от наистина приобщаваща система за колективна сигурност. Това не е структура като НАТО или подобни организации. Поне по този начин ще имаме архитектура на сигурност, която отговаря на условията на нашия регион.”

Източник: Zemya.bg