Илияна Йотова отправи критики към опонента си Андрей Гюров за сключеното от неговото правителство 10-годишно споразумение с Украйна по време на телевизионния дебат между двамата. Тя защити позицията, че войната в Украйна може да бъде прекратена единствено чрез преговори, в които задължително трябва да участва и Русия. Йотова потвърди, че би разговаряла лично с руския президент Владимир Путин, но само при наличие на мандат от българската държава и широк национален консенсус.

В частта от дебата, посветена на външната политика и войната в Украйна, Йотова настоя, че продължаването на военната помощ и предоставянето на все по-модерни оръжия не могат сами по себе си да доведат до мирно решение.

„Дълги години след 2022 година се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила. Слава Богу, че всички се убедиха, че това не е възможно“, заяви тя.

Според кандидатката за държавен глава позицията на президентската институция от началото на пълномащабната война остава последователна – конфликтът трябва да бъде разрешен по дипломатически път.

„Мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна, наливането на повече възможности за все нови и по-съвършени оръжия всъщност води единствено и само до нови разрушения, до гибелта на много млади хора, на много невинни хора, на хора и от двете страни“, подчерта Йотова.

„Без Русия няма как да се тръгне към преговори“

Йотова заяви, че Москва трябва да бъде част от всеки процес за постигане на трайно мирно споразумение. Според нея дипломатическите усилия не могат да започват единствено с ултиматуми и декларации, без да е ясно какво конкретно ще съдържа бъдещото споразумение.

Тя припомни предишните опити за уреждане на конфликта, включително споразуменията „Минск 1“ и „Минск 2“, Нормандския формат и разговорите в Истанбул.

По думите ѝ досегашните дипломатически инициативи не са довели до трайно решение, поради което сега трябва да се търси цялостен мир, а не само временно прекратяване на огъня.

„Без Русия това нещо няма как да стане, няма как да се тръгне на тези преговори“, заяви Йотова.

Като пример за необходимостта от пряк диалог тя посочи телефонните разговори на финландския президент Александер Стуб и норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре с Владимир Путин.

Йотова обърна специално внимание на Стуб, с когото, по думите ѝ, е работила дълги години. Тя представи подобни контакти като възможен подход за търсене на дипломатическо решение.

Кандидатката за президент разкритикува и идеята за продължителна война на изтощение, която свърза с позициите на Андрей Гюров и политическите сили, подкрепящи кандидатурата му.

Гюров попита Йотова дали лично е търсила контакт с Путин

В отговор Андрей Гюров постави въпроса дали Йотова самата е предприела действия за установяване на пряк контакт с руския президент и дали му се е обаждала по телефона.

Йотова заяви, че не би предприела подобна дипломатическа инициатива еднолично, без предварително съгласуване с останалите български институции.

„Аз никога няма да се обадя на който и да е президент без съгласуване с останалите институции, без да попитам гражданите на България, без да знам, че зад мен стои един голям национален консенсус“, отговори тя.

На последвалия въпрос дали все пак би разговаряла с Владимир Путин, ако тези условия бъдат изпълнени, Йотова отговори утвърдително.

Тя подчерта, че според нея президентът трябва да представлява съгласувана национална позиция, а не да предприема самостоятелни действия по въпроси с дългосрочни последици за външната политика.

Йотова отправи критики за споразумението с Украйна

В хода на спора Йотова постави и въпроса за посещението на Андрей Гюров в Киев по време на мандата му като служебен министър-председател.

Тя го обвини, че е подписал десетгодишно споразумение с Украйна, без да разполага с мандат от Народното събрание.

Според Йотова с този документ България е поела дългосрочни ангажименти, които е трябвало предварително да бъдат съгласувани между институциите.

„Това е разликата между мен и вас“, обърна се тя към Гюров.

Кандидатката за президент настоя, че решенията, свързани с международните отношения и националната сигурност, трябва да се вземат при ясно определени правомощия и възможно най-широка обществена подкрепа.

В отговор Андрей Гюров настоя, че в сключеното от неговото правителство споразумение няма нищо обвързващо и застрашаващо България.