Окончателните резултати от парламентарните избори в Израел не дават самостоятелно мнозинство на нито един от основните политически блокове. Десният лагер на премиера Бенямин Нетаняху получава 53 места в Кнесета, опозиционните формации разполагат с общо 48, а арабските партии постигат рекорден резултат от 19 депутати. Това поставя страната пред сложни коалиционни преговори и възможност за нова политическа криза, пише geopolitics prime

Централната избирателна комисия приключи официалното преброяване на гласовете. Според обявеното разпределение партията „Ликуд“ на Нетаняху остава най-голямата политическа сила с 27 депутатски места.

В опозиционния лагер водеща позиция заема центристката партия „Яшар“ на Гади Айзенкот с 21 мандата. Формацията „Беяхад“ на бившия премиер Нафтали Бенет получава 12 места.

Арабските партии разполагат с общо 19 депутати, разпределени между Обединената листа с 11 мандата и „Раам“ с осем.

За съставяне на правителство са необходими най-малко 61 гласа в 120-местния парламент. При сегашното разпределение нито един от основните блокове не може да постигне това мнозинство без допълнителна подкрепа.

Избирателната комисия отхвърля съмненията за честността на вота

След приключването на преброяването Централната избирателна комисия заяви, че честността на изборния процес е била запазена.

Позицията идва на фона на твърдения от страна на „Ликуд“, че изборите са били „откраднати“ заради гласуването на арабските избиратели.

Официалното становище на изборната администрация не подкрепя тези обвинения, докато резултатите показват значително парламентарно представителство на арабските формации.

Именно техните 19 мандата могат да се окажат решаващи при опитите за съставяне на следващото правителство.

Яир Голан предлага кабинет на малцинството с външна подкрепа

Лидерът на партия „Демократи“ Яир Голан настоява за създаване на правителство на малцинството, което да получава парламентарна подкрепа от арабските партии, без те непременно да участват в изпълнителната власт.

Целта на подобна формула е да бъде съставено управление без Бенямин Нетаняху.

Предложението обаче среща съпротива сред част от опозиционните сили.

Един от основните противници на този вариант е Авигдор Либерман. Той отказва да участва както в коалиция с арабските партии, така и в управление, оглавявано от Нетаняху.

Либерман настоява за кабинет, съставен единствено от ционистки партии, но без настоящия министър-председател.

Тази позиция допълнително ограничава възможностите за формиране на парламентарно мнозинство.

Айзенкот и Бенет обсъждат правителство на националното единство

Паралелно с разговорите за кабинет на малцинството Гади Айзенкот и Нафтали Бенет са провели среща, посветена на възможността за бързо съставяне на правителство на националното единство.

Подобна формула би могла да обедини формации от различни части на политическия спектър, но остава въпросът кои партии са готови да участват и при какви условия.

Айзенкот вече е заявил, че изключва възможността да влезе в правителство начело с Бенямин Нетаняху.

Така разговорите за национално единство се сблъскват със същия основен проблем, който затруднява и останалите коалиционни варианти – взаимните откази на политическите лидери да работят с определени партии и личности.

Президентът Херцог призова да се избегнат нови избори

На фона на продължаващите преговори президентът Ицхак Херцог призова политическите лидери да положат усилия за съставяне на правителство и да не допускат Израел отново да бъде изправен пред парламентарни избори.

Държавният глава настоя и за пълно разследване на твърденията за намеса на Катар в изборния процес.

Въпросът за евентуалното външно влияние се прибавя към споровете около резултатите и бъдещата управленска формула.

След окончателното преброяване политическата ситуация остава без ясно решение. Блокът на Нетаняху е най-големият, но не разполага с необходимото мнозинство. Опозицията има възможност да търси алтернативна коалиция, но различията между потенциалните партньори затрудняват преговорите.

При това разпределение на силите следващото правителство ще зависи не само от изборните резултати, но и от готовността на партиите да преодолеят взаимните си условия и откази за сътрудничество.