България подкрепи декларацията за основните принципи на европейската сигурност, приета на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин, но изрази писмени резерви към нейния преамбюл. Именно в тази част от документа се съдържат формулировките за руската агресия срещу Украйна. Какво предвижда декларацията и какви са мотивите на българското правителство, разглежда „Дойче Веле“ в свой материал.

Декларацията е изготвена по инициатива на Франция и е подкрепена от 39 държави. България фигурира сред подписалите я страни, въпреки че премиерът Румен Радев е заявил резерви към встъпителната ѝ част.

Първоначално германската информационна агенция ДПА съобщи, че България е единствената държава от Европейския съюз, която не е подкрепила документа. Впоследствие правителствената информационна служба уточни, че страната е приела декларацията, но с писмена резерва към преамбюла.

Какво пише в спорната част от декларацията?

Както отбелязва „Дойче Веле“, преамбюлът е единствената част от документа, в която Русия е спомената изрично.

В него подписалите държави определят руското пълномащабно нахлуване в Украйна като непредизвикана агресия и посочват нарастващите заплахи за европейската стабилност като основание за засилване на общите усилия в областта на сигурността.

Декларацията потвърждава подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници.

Документът подчертава и необходимостта от надеждни гаранции за сигурността на Украйна, които да предотвратят нова агресия в Европа.

В преамбюла се посочва още, че руските хибридни действия и опитите за отслабване на международната подкрепа за Киев няма да променят ангажиментите на подписалите държави.

Сред основните положения е и принципът, че решенията за бъдещето на Украйна трябва да се вземат с нейно участие, а въпросите за европейската сигурност не могат да бъдат решавани без европейските държави.

Какви са аргументите на Румен Радев?

Според официалната позиция на българското правителство резервите не са насочени срещу основните принципи на декларацията, а срещу формулировки, които според София не отчитат достатъчно развитието на мирните преговори за Украйна.

Премиерът Румен Радев настоява политическите послания в документа да бъдат съобразени с настоящия етап на дипломатическите разговори, включително с преговорите в Абу Даби, водени с посредничеството на Съединените щати.

Българската позиция е, че европейските декларации трябва да подпомагат дипломатическия процес и да оставят възможност за по-широк диалог.

Пред журналисти в Дъблин Радев обясни, че в по-ранни варианти на документа е имало текст за значението на преговорите в Абу Даби, който впоследствие е отпаднал.

Той подчерта, че България приема останалата част от декларацията, включително принципите за съвместно противодействие на тероризма, организираната престъпност, хибридните заплахи, наркотрафика и нелегалната миграция.

Декларацията е политическа, а не правно обвързваща

Документът е публикуван на официалния сайт на френското президентство. В списъка на подкрепилите го държави присъства и България, без отделно отбелязване на заявените от нея резерви.

Декларацията няма правно задължителен характер. Тя представлява обща политическа позиция относно принципите, върху които европейските държави смятат, че трябва да се основава бъдещата система за сигурност на континента.

Сред страните от Европейския съюз България е единствената, изразила резерви към текста. Няколко държави извън ЕС, сред които Турция, Сърбия, Швейцария, Армения и Азербайджан, не са се присъединили към декларацията.