През 45 г. пр. н. е. за първи път в историята Новата година започва на 1 януари. Това се случва с влизането в сила на Юлианския календар, въведен от римския диктатор Юлий Цезар, припомня history.com.
Скоро след като поема властта, Юлий Цезар установява, че традиционният римски календар, въведен около VII век пр. н. е., има сериозни недостатъци. Той се основава на лунния цикъл, което често води до разминаване със сезоните. Освен това контролът върху календара е в ръцете на понтифексите – религиозен орган, който нерядко злоупотребявал с власт, добавяйки дни с политическа цел – за удължаване на мандати или влияние върху избори.
За да реши проблема, Цезар се обръща към александрийския астроном Созиген, който го съветва да се откаже от лунния календар и да приеме слънчевата година, както правят египтяните. Така годината е изчислена на 365 и 1/4 дни.
В рамките на реформата Цезар добавя 67 допълнителни дни към 46 г. пр. н. е., което позволява 45 г. пр. н. е. да започне на 1 януари, вместо през март. Въведено е и правилото на всеки четири години да се добавя един ден към февруари, с което се ражда понятието „високосна година“.
След убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. н. е., Марк Антоний преименува месеца Квинтилис на Юлий (юли) в негова чест. По-късно месецът Секстилис получава името Август, кръстен на наследника на Цезар – Октавиан Август.
През Средновековието празнуването на Нова година на 1 януари постепенно отпада. Дори народите, които използват Юлианския календар, често отбелязват началото на годината на други дати. Причината е в неточното изчисление на слънчевата година – 365,25 дни вместо реалните 365,242199 дни.
Тази разлика от 11 минути годишно води до натрупване на грешка: около 7 дни до 1000 г. и 10 дни до средата на XV век.
Проблемът е осъзнат от Католическата църква и през 70-те години на XV век папа Григорий XIII възлага на йезуитския астроном Кристофър Клавий да разработи нов календар. Така през 1582 г. е въведен Григорианският календар, при който 10 дни са пропуснати, а новото правило гласи, че само една от всеки четири столетни години е високосна.
Благодарение на Григорианския календар, който използваме и днес, 1 януари е утвърден като начало на новата година. Оттогава хората по целия свят се събират на тази дата, за да отпразнуват точния астрономически старт на Новата година.






