Абе, слушам вече ежедневно "демократичната общност" да обяснява какъв престъпник е Тръмп, побъркан автократ, който разпалва войни и застрашава световната икономика.
Как НАТО не го подкрепя, а европейските страни открито му се противопоставят, и колко смело и хубаво е това. Слушам и си викам...абе,
Кабинетът на смелите и борбените ПиПиДиБи-та, на чиито министри правите колажи като супермени, може буквално за ден да спре предоставянето на летище София "на оранжевия клоун" за целите на войната в Иран.
При това с подобно действие ще заеме хем европейската позиция, хем тази на НАТО. Защото буквално цяла Европа вече го направи, а Тръмп ежедневно псува НАТО, че не му подкрепя операцията.
Но те си седят, траят и отказват да го направят. Псуват Тръмп по Фейсбук, цъкат с език по студиата, хвалят европейците как му се опълчват, ама...кабинетът им си трайка, а самолетите над София си летят.
Какво кара уж най-големите европейци у нас да правят обратното на това, което прави в момента Европа? Уж най-големите борци срещу Тръмп у нас да не смеят да му кажат едно "Не"?
Отговорът е елементарен: страхът. Това са хора, които са големи герои по Фейсбук и Инстаграм, или на площад, заобиколени от други 150,000 души. Когато, обаче, дойде време за вземане на тежки решения, които могат да носят последствия, либерал-демократичният героизъм се изпарява и заменя от най-обикновено, пост-османско, балканско снишаване.
"За силна България в силна Европа!" рязко се променя в "Преклонена главица, сабя не я сече".
Кристиян Шкварек







