Това преживяване не е само субективно усещане. Психолозите отдавна изследват връзката между възрастта, паметта и начина, по който възприемаме времето.
Едно от възможните обяснения е свързано с новите преживявания. В детството почти всичко е непознато – първите пътувания, новите приятелства, училището, игрите и откриването на света.
Мозъкът обработва огромно количество нова информация и създава множество ярки спомени. Когато погледнем назад, този период изглежда изпълнен със събития и затова често го възприемаме като по-дълъг.
В зряла възраст ежедневието обикновено става по-предвидимо. Работата, задълженията и повтарящите се навици могат да направят дните по-трудни за разграничаване в спомените ни.
Когато всеки ден изглежда почти еднакъв, мозъкът има по-малко отличителни събития, които да запомни. Така седмиците и месеците могат да изглеждат сякаш са преминали неусетно.
Именно затова едно необичайно пътуване, ново хоби или спонтанно преживяване може да остави усещането за много по-дълъг и наситен период.
Макар часовникът да продължава да се движи с еднаква скорост, можем да променим начина, по който преживяваме дните си.
Опитвайте нови неща и посещавайте непознати места.
Отделяйте време за хобита и занимания извън ежедневната рутина.
Пътувайте, дори когато става въпрос за кратки разходки.
Прекарвайте повече време с близките си, без постоянно да проверявате телефона.
Създавайте малки поводи за радост и очакване.
Времето не се променя с възрастта, но начинът, по който мозъкът ни го възприема, може да се промени значително. Колкото повече нови преживявания, емоции и спомени създаваме, толкова по-богат може да изглежда животът ни, когато погледнем назад.
И може би най-важното напомняне е, че не е необходимо да чакаме специален повод, за да направим един ден незабравим. Понякога именно малките неща превръщат обикновените дни в най-ценните ни спомени.






