Украинският президент Володимир Зеленски категорично отхвърли идеята за провеждане на избори, докато войната в страната продължава.
Според него организирането на вот при настоящите условия крие сериозен риск от политическо разделение и може да отслаби Украйна.
„Смятам, че във война като тази изборите сами по себе си са огромен риск“, заяви Зеленски по време на брифинг пред журналисти, цитиран от АФП.
„Ако искаме да разрушим страната, тогава можем да тръгнем в посока към избори по време на война“, допълни украинският държавен глава.
Изявлението му идва само дни след като бившият министър на отбраната Михайло Федоров призова властите да започнат работа по възстановяването на изборния процес, въпреки продължаващите бойни действия.
Федоров, който беше освободен от поста министър на отбраната през юли, заяви на 18 август, че Украйна е изправена пред „системна криза на управлението“.
Като част от проблемите той посочи и корупцията и предупреди, че продължаващата война не би трябвало за неопределен период да бъде основание за замразяване на демократичните процедури.
„Демокрацията не може да бъде заложник на Русия“, заяви Федоров.
Той призова Киев да разработи „законен, сигурен и реалистичен механизъм“, чрез който да бъде възстановен пълноценният демократичен процес дори при продължителен военен конфликт.
Бившият министър обаче подчерта, че не настоява за незабавно провеждане на избори. Той призна сериозните практически препятствия – от осигуряването на възможност за гласуване на военнослужещите на фронта до участието на милионите украински граждани, намиращи се извън страната.
Според Федоров „сложността не означава невъзможност“. По думите му украинците трябва да запазят възможността чрез избори да оценяват действията на управляващите.
Той обвърза необходимостта от политическа отчетност и с контрола върху корупцията и разходването на публични средства по време на войната.
Украинският ветеран Дмитро Козятински, един от организаторите на тези протести, се обяви против провеждането на избори преди края на войната. Според него на практика е изключително трудно да бъде гарантирано равнопоставеното право на глас и възможността за кандидатстване на хилядите военнослужещи, които се намират на фронта.
Дебатът се разгаря в момент на засилено вътрешнополитическо напрежение в Киев и серия от корупционни разследвания, засягащи високопоставени представители на властта.
Освобождаването на Федоров беше свързано с конфликт около управлението на отбранителния сектор. Последвалите протести допълнително засилиха спекулациите, че популярният бивш министър може да се превърне в политически конкурент на Зеленски.
От началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. Украйна не е провеждала национални избори. Президентският вот, който според обичайния конституционен график трябваше да се състои през пролетта на 2024 г., не беше насрочен заради действащото военно положение.
Украинското законодателство изрично забранява провеждането на президентски, парламентарни и местни избори, докато военното положение е в сила.
Конституцията предвижда петгодишен президентски мандат, като редовният вот се провежда в последната неделя на март от петата година на мандата. В същото време основният закон не може да бъде изменян по време на военно положение.
Москва твърди, че след изтичането на редовния му мандат през 2024 г. украинският президент вече не разполага с необходимата легитимност за подписването на определени споразумения с Русия.
Киев отхвърля тази позиция и подчертава, че провеждането на избори е юридически невъзможно, докато в страната действа военно положение.
Дебатът не остана само в рамките на украинската политика. След призива на Федоров Кремъл също коментира въпроса.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви на 20 август, че призивите за избори са знак за „дълбоки разделения“ в украинското ръководство. Той отново повтори позицията на Владимир Путин, че въпросът с изборите е свързан с легитимността на украинската власт.






