Германските служби за сигурност провеждат допълнителни разговори с някои руски граждани, пристигащи в страната. Сред задаваните въпроси са отношението им към президента Владимир Путин, войната в Украйна и политическите настроения сред техните близки в Русия.
Практиката беше потвърдена пред „Дойче веле“ от германската Федерална полиция, която уточни, че разговорите не са част от стандартния граничен контрол.
Те се провеждат от Федералната служба за защита на конституцията (BfV) – германското вътрешно контраразузнаване, което отговаря за противодействието на екстремизма, шпионажа и заплахите за националната сигурност.
Руският гражданин Алексей Чигадаев, който има разрешение за пребиваване в Германия, разказва, че през септември е пристигнал на летището във Франкфурт от Казахстан.
След преминаването на паспортния контрол служител на контраразузнаването го поканил на разговор, като предварително обяснил, че участието е доброволно.
Първоначално въпросите били свързани с местоживеенето, образованието и работата му.
Впоследствие служителите поискали да разберат колко често посещава Русия, как живее семейството му, какво мислят неговите близки за войната в Украйна и какво е личното му отношение към Владимир Путин.
По време на разговора присъствала и служителка, която записвала информация на компютър.
Друг руски гражданин, пристигнал в Берлин с туристическа виза, бил попитан за кого е гласувал на последните избори в Русия, с какво се занимава, колко му е струвало пътуването и какво възнамерява да разгледа в германската столица.
Мъжът разказва, че разговорът протекъл в приятелска атмосфера и не му били предлагани последващи срещи.
Според описаните случаи служителите на германското контраразузнаване изрично посочват, че участието в разговорите е доброволно.
Изданието „Холод“ съобщава за рускиня, която била поканена на подобна среща на летище в Берлин.
След като разбрала, че няма задължение да отговаря на въпросите, тя отказала и напуснала летището без затруднения.
По-сериозни опасения сред правозащитниците обаче предизвиква друг случай, при който руска активистка впоследствие получила забрана за влизане в Шенгенското пространство.
Според информация, разпространена от правозащитния проект „Консули на Антивоенния комитет“, руска активистка била отведена в отделно помещение след преминаване на паспортния контрол.
Разговорът със служители, представени в съобщението като представители на германската Федерална разузнавателна служба (BND), продължил повече от час.
Тя била разпитвана за руските емигрантски среди и дали има информация за хора, които евентуално сътрудничат на руските разузнавателни служби.
В края на срещата ѝ било предложено да подпише споразумение за доброволно сътрудничество, но жената отказала.
След разговора тя напуснала летището безпрепятствено и останала в Германия още около седмица.
Няколко месеца по-късно обаче при опит да влезе в Шенгенското пространство през друга държава получила отказ.
Според адвоката ѝ в документа Германия била посочена като държавата, въвела ограничението, а мотивът бил „заплаха за националната сигурност“.
Правозащитниците подчертават, че няма доказана връзка между отказа за сътрудничество и последвалата забрана. На „Дойче веле“ е известен само един подобен случай.
От Федералната служба за защита на конституцията потвърждават, че в рамките на законовите си правомощия могат да провеждат разговори и да събират информация от граждани.
От службата обясняват практиката с продължаващите сериозни заплахи за сигурността на Германия.
Не се съобщава обаче на кои летища се провеждат разговорите, как се избират хората и какви конкретни въпроси им се задават.
Депутатът от Лявата партия Клара Бюнгер настоява правните основания за подобни проверки да бъдат изяснени.
Според нея, ако се докаже, че хора попадат в списъци за ограничаване на достъпа до страната заради отказ да сътрудничат на разузнаването, това би представлявало сериозен проблем.
Разговорите на летищата се провеждат на фона на по-строгите европейски правила за пътуване на руски граждани след началото на войната в Украйна.
Европейският съюз прекрати облекчения визов режим с Русия, а през ноември 2025 г. Европейската комисия допълнително ограничи издаването на многократни визи за руснаци, кандидатстващи от територията на страната.
Германия също значително намали броя на издаваните визи.
През 2025 г. германските власти са издали приблизително 20 000 краткосрочни шенгенски визи на руски граждани – около 15 пъти по-малко в сравнение с 2019 г.
Берлин засили проверките и на фона на разследвания за предполагаеми саботажи, за които германските власти подозират руско участие. Москва отхвърля обвиненията.
Ръководителят на руския правозащитен проект „Първи отдел“ Дмитрий Заир-Бек предупреждава, че подобни разговори могат да създадат рискове за руските граждани при евентуалното им завръщане в родината.
Причината е, че руското законодателство предвижда наказателна отговорност за определени форми на сътрудничество с чуждестранни разузнавателни служби.
Според правозащитника руските власти могат да тълкуват подобни контакти широко, дори когато човек не е подписвал споразумение за сътрудничество.
Той подчертава, че поверителността на подобни разговори невинаги може да бъде гарантирана, което поставя допълнителни въпроси за защитата на хората, участвали в тях.






