Европейският съюз предлага въвеждането на нов данък върху най-големите технологични компании в света, за да осигури допълнителни приходи за бюджета си през периода 2028–2034 г.
Предложението беше представено в събота от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който се опитва да намери компромис между държавите членки относно размера и финансирането на следващия седемгодишен бюджет на ЕС, съобщава AFP.
Новият проект предвижда намаляване на първоначално предложените от Европейската комисия разходи с 204 милиарда евро.
„Вярвам, че това предложение може да ни доближи до окончателно споразумение“, заяви Коща на пресконференция в Брюксел.
Според представения проект облагането ще обхваща дигитални компании, които отговарят едновременно на два критерия:
Годишен оборот от дигитални дейности в ЕС от най-малко 50 милиона евро.
Глобален годишен оборот над 750 милиона евро.
Предвижда се компаниите да плащат годишна такса в размер на 3% от нетния си оборот, генериран от онлайн реклама, услуги за цифрово посредничество и данни, създадени от потребителите.
Антониу Коща подчерта, че предложението не е насочено срещу конкретна държава или компания.
Въпреки това се очаква инициативата да предизвика напрежение със Съединените щати, тъй като администрацията на президента Доналд Тръмп вече е реагирала остро срещу европейски санкции и регулации, засягащи големите технологични корпорации.
Данъкът върху дигиталните компании е само една от обсъжданите мерки за увеличаване на собствените приходи на Европейския съюз.
Проектът включва още такса върху електронните отпадъци и по-високи данъци върху тютюневите изделия.
Предвижда се също да бъдат проучени възможностите за облагане на криптоактивите и за получаване на приходи от търгове за радиочестотен спектър.
Според оценките на Съвета на ЕС новите източници на собствени приходи биха могли да осигуряват приблизително 60 милиарда евро годишно.
Целта е да се намали натискът върху националните бюджети и да се намери по-устойчив модел за финансиране на общите европейски политики.
Преговорите за следващия бюджет на ЕС продължават да предизвикват сериозни разногласия между държавите членки.
Първоначалното предложение на Европейската комисия беше за бюджет от около 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г.
Германия е сред страните, които настояват за значително ограничаване на разходите.
Берлин не подкрепи и предишния преработен вариант, който предвиждаше намаляване на бюджета със 140 милиарда евро.
Швеция също смята, че предложените съкращения не са достатъчни.
„Все още сме далеч от постигането на компромис. Бюджетът продължава да е прекалено голям“, написа шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц в социалната мрежа X.
Докато част от държавите настояват за по-ниски разходи, други предупреждават, че ЕС се нуждае от достатъчно финансиране, за да отговори на нарастващите икономически и политически предизвикателства.
Франция, която е втората по големина икономика в Съюза и нетен донор към европейския бюджет, защитава необходимостта от по-сериозен финансов ресурс.
Междувременно 17 държави от Южна, Централна и Източна Европа са се обединили в групата „Приятели на кохезията“.
Те настояват за запазване на достатъчно средства за селското стопанство, регионалното развитие и политиките за сближаване между отделните части на ЕС.
Новото бюджетно предложение ще бъде сред основните теми на срещата на европейските лидери в Брюксел през следващата седмица.
Антониу Коща се стреми да постигне политическо споразумение до края на декември.
Една от причините за ускоряването на преговорите са опасенията, че евентуално забавяне ще прехвърли дискусиите в предизборната 2027 г., когато политическите промени в някои държави могат допълнително да затруднят постигането на компромис.
Дори след евентуално споразумение между 27-те държави членки предстоят преговори с Европейския парламент, който също трябва да участва в одобряването на следващата многогодишна финансова рамка.
Предложените нови данъци и такси засега не са приети и подлежат на допълнително договаряне.






