Трите одитни доклада на Сметната палата разкриват безотговорно и безотчетно управление на публичните финанси, при което водещи са били популизмът и краткосрочните предизборни сметки, без да се мисли за дългосрочната устойчивост. Това заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Константин Проданов от „Прогресивна България“ на брифинг в парламента.

Одитите обхващат управлението на Министерството на финансите, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Държавното обществено осигуряване за периода от началото на 2020 г. до края на май 2026 г.

По думите на Проданов кулминацията на фискалната безотговорност е вкарването на България за първи път в процедура по свръхдефицит. Той посочи, че цената на популистките решения се изразява в по-лоши публични услуги, нарастващ държавен дълг и привидно увеличение на благосъстоянието. Според него инфлацията е обезценила значително спестяванията на българите, въпреки отчетеното повишаване на доходите.

Проданов допълни, че през последните години страната е живяла назаем, като тежестта на натрупаните задължения ще бъде прехвърлена и върху следващите поколения.

В брифинга участва и председателят на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия Стефан Белчев. Той заяви, че одитите слагат край на политическите спекулации за състоянието на държавните финанси. По думите му скептицизмът на опозицията относно резултатите от проверките е бил политически опит да бъдат прикрити проблемите, натрупани в миналото.

Белчев открои три основни тенденции в доклада за Министерството на финансите. Първата е нарастващата задлъжнялост на страната. Според него държавният дълг вече не се използва основно за стратегически инвестиции, а за покриване на текущи разходи. Спрямо предпандемичната 2019 г. размерът му през 2024 г. се е удвоил, а според прогнозата на депутата през тази година може да стане три пъти по-голям. Той посочи, че годишните разходи за обслужване на дълга и лихви са нараснали от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,5 млрд. евро през 2025 г.

Втората тенденция е свързана с автоматичното увеличаване на разходите за персонал. По данни, представени от Белчев, кумулативният ефект от промените в този показател за одитирания период достига 14,3 млрд. лева. Той обърна внимание и на разминаването между демографските процеси и размера на администрацията. Докато населението на България е намаляло със 7,13%, броят на чиновниците на 1000 души се е увеличил от 24 на 28.

Третият проблем според Белчев е свързан с капиталовата програма и инвестициите в пътища и общини. Той ги определи като своеобразен счетоводен механизъм, при който държавата обещава значителни средства за проекти, но впоследствие намалява разходите, за да поддържа по-нисък отчетен дефицит.

Белчев даде за пример 2024 г., когато по думите му е била одобрена програма за общински и национални проекти на стойност 13 млрд. евро при законов таван от 10 млрд. евро. Според него общините са получили обещания за финансиране, надхвърлящи допустимия размер с повече от 32%. Той заяви, че официалният дефицит е бил отчетен на 3%, но ако всички обещани средства бяха изплатени, показателят щеше да бъде значително по-висок.

По отношение на 2025 г. Белчев посочи, че дефицитът от 3% е бил постигнат на хартия, докато общините са получили едва половината от обещаното финансиране. По думите му реалният структурен дефицит се е влошил до 4,1% от БВП.

Константин Проданов коментира и констатациите на Сметната палата за АПИ. Според него гражданите са били подвеждани с обещания за изграждане на магистрали, а строителните компании – с ангажименти за плащане. В резултат са се натрупали значителни задължения към изпълнителите.

По данни от одита, представени от Проданов, АПИ е поела договорни ангажименти за 18,2 млрд. лева при разходна база от 11,4 млрд.лева, като около 6 млрд. лева остават без осигурено покритие. Става въпрос и за над 1000 сертификата за извършени ремонтни дейности на стойност приблизително 1,2 млрд. лева, които според доклада са останали неотчетени като разходи в продължение на години. Проданов посочи още, че задължения са поемани без осигурено финансиране и липсва достатъчно ефективен контрол.

Председателят на бюджетната комисия съобщи, че дефицитът за 2025 г. е бил коригиран от Националния статистически институт, а впоследствие и от Евростат – от 3,5% на 4% от БВП. По думите му към отчетените разходи са били добавени и инвестиционни плащания. Той заяви, че бюджетните показатели са били изкуствено занижавани, което е довело до вземането на важни решения, включително за присъединяването към еврозоната, на базата на неадекватна информация за финансовата готовност на страната.

Проданов посочи и хроничния недостиг във фонд „Пенсии“. Според него промените през последните години са били предприемани на парче и са довели до смесване на осигурителната система със социалното подпомагане. Той отбеляза, че близо 45% от пенсионерите получават минимална пенсия и че връзката между осигурителния принос и размера на пенсионните права е нарушена. Според него подпомагащите плащания трябва да имат ясни правила и осигурени източници на финансиране.

В заключение Проданов уточни, че проверката обхваща всички редовни и служебни правителства от 2020 г. до юни 2026 г. Той направи уговорката, че служебните кабинети, назначени от Румен Радев в качеството му на президент, не са приемали бюджети, а са работили с вече одобрени финансови рамки. По отношение на сертификатите за дейности на АПИ той уточни, че те се отнасят за 2024 и 2025 г., когато Иван Шишков не е бил министър.