Телефонният разговор на финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре с Владимир Путин предизвика различни реакции сред европейските лидери. Датският премиер Мете Фредериксен разкритикува инициативата като самостоятелен дипломатически ход, докато полският министър-председател Доналд Туск потвърди, че е бил предварително информиран, но предупреди да не се създават илюзии за готовността на Москва за компромис.

Разговорът се проведе днес от Хелзинки и продължи около 90 минути, въпреки че първоначално за него са били предвидени само 20 минути. Двамата северноевропейски лидери са потърсили Путин по своя инициатива след консултации с Украйна.

Целта е била да бъде обсъдено възобновяването на мирните преговори за Украйна преди планираната нова среща в Абу Даби през ноември.

Дания: Европа трябва да действа заедно, а не поотделно

Най-острата публична критика дойде от датския премиер Мете Фредериксен, която постави под въпрос ползата от прекия контакт с руския президент.

„Всъщност не знам какво смятат, че могат да постигнат с това“, заяви тя.

Фредериксен припомни, че Дания и преди е настоявала европейските държави да избягват самостоятелни дипломатически инициативи към Москва.

„Смятам, че Европа трябва да остане единна, вместо всеки да действа самостоятелно“, подчерта датският премиер.

По думите ѝ тя не вижда признаци, че Русия действително желае мир.

Туск: Много предпазлив оптимизъм, но без илюзии

По-различна позиция зае полският премиер Доналд Туск. Той съобщи, че е бил сред лидерите, консултирани преди разговора, заедно с украинския президент Володимир Зеленски и американската страна.

Според Туск инициативата е свързана с подготовката на възможни преговори между Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби, предварително планирани за 4 ноември.

След разговора Стуб информирал полския премиер, че двете страни са запазили досегашните си позиции. Въпреки това финландският президент е изразил много сдържан оптимизъм за възможността да бъде постигнат напредък на предстоящите преговори.

Туск предупреди, че към контактите с Москва трябва да се подхожда изключително внимателно, тъй като руските цели са добре известни.

Той подчерта, че подновяването на диалога не променя европейската подкрепа за Украйна и позицията за необходимостта от гаранции за нейната сигурност.

Стуб и Стьоре: Не можем да оставим само Вашингтон да разговаря с Москва

Финландският президент и норвежкият премиер защитиха решението си да се свържат с Путин.

„Разговорът беше откровен и по същество. Ние сме съседни държави на Русия. Изходът от тази война ще има пряко въздействие върху нашата сигурност и върху сигурността на Европа като цяло. Прекратяването на войната изисква преки разговори“, заяви Стуб.

Стьоре разкри, че разговорът е бил професионален и съсредоточен върху конкретни въпроси, включително атаките срещу енергийната инфраструктура и сигурността в Черно море.

По думите му Путин е повторил голяма част от известните си позиции, включително вижданията си за развитието на конфликта от 2014 г. насам.

Норвежкият премиер призна, че между страните остават съществени различия.

В отговор на критиките на Фредериксен той посочи, че европейските позиции трябва да бъдат представяни пряко пред Москва, вместо единственият канал за подобни разговори да бъде американската администрация.

Стуб съобщи, че основните съюзници, включително всички северни държави, са били информирани предварително за инициативата и са получили информация за резултатите след нея.

Зеленски получил половинчасов отчет за разговора

Непосредствено след контакта с Путин Стуб и Стьоре са разговаряли с украинския президент Володимир Зеленски. По информация на финландския държавен глава този разговор е продължил около 30 минути.

Зеленски благодари на двамата за дипломатическата подкрепа и съобщи, че те са настояли пред Путин за реални стъпки към намаляване на атаките срещу украинската енергийна система и инфраструктура.

„Русия трябва да спре да протака войната“, заяви украинският президент.

Той потвърди, че е обсъдил със Стуб и Стьоре и възможните формати за бъдещи дипломатически контакти.

Путин не отстъпил от досегашните си искания

Според съобщението на Кремъл руският президент е повторил позицията си, че трайно мирно споразумение е възможно само ако бъдат отчетени интересите на Русия.

Москва отново е обвинила държавите от ЕС и НАТО, че с политиката си допринасят за продължаването на бойните действия.

Източник, близък до Кремъл, е заявил пред Ройтерс, че Путин не е показал готовност за отстъпление от искането Русия да установи контрол над целия Донбас.

Въпреки различията тримата лидери са се договорили да поддържат преки телефонни контакти.

Разговорът е сред редките случаи на пряк контакт между Путин и западноевропейски лидери след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. За норвежкия премиер Стьоре това е първият разговор с руския президент от повече от четири години и половина.

Засега няма съобщение за конкретен пробив в преговорите. Основният резултат от инициативата е възстановяването на пряк канал за комуникация, докато европейските държави продължават да имат различни позиции за ползата от подобни контакти.

Източници: финландската обществена медия Yle, Ройтерс, германската ARD и британският вестник The Guardian