Роден като Петко Киряков, легендарният родопски войвода посвещава живота си на защитата на угнетените и борбата срещу османската власт в България и Беломорието.
На 7 февруари 1900 г. във Варна умира Капитан Петко войвода — една от най-ярките фигури в българската освободителна борба.
Роден като Петко Киряков през 1844 г. в село Доганхисар в Беломорието, той още като тийнейджър поема по пътя на въоръжената съпротива след жестокото убийство на своя брат и братовчед от османски потери.
От лична мъст до народна защита.
Първоначално движен от желание за възмездие, младият Петко бързо се превръща в закрилник на угнетените в Родопите и Беломорието.
Неговата чета наказва местните бейове за произвола им и защитава бедните без значение от вяра и произход. Скоро главата му е обявена за награда от 10 хиляди гроша, но войводата остава неуловим.
Името му се разнася из целия регион и всява страх сред османските управници.
Битки извън България и собствена дружина.
През 1864 г. Петко Киряков е поканен в Атина от гръцки революционни среди и преминава военно обучение.
По-късно заминава в Италия, за да търси подкрепа от Джузепе Гарибалди. С малка доброволческа дружина участва във въстанието за освобождението на остров Крит.
След завръщането си в Родопите през 1873 г. създава българо-родопска дружина „Защита“. Тя има собствен устав и ясно формулирана цел – защита на народа и подпомагане на просветата и общественото развитие.
Голяма част от събраните от него глоби от османски първенци отиват за училища, църкви и помощ за бедните.
Освобождение, съпротива и страх сред башибозука.
По време на Руско-турската война отрядът на капитан Петко освобождава редица села в Тракия и Беломорието, както и гръцкия град Марония.
След решенията на Берлинския конгрес войводата се включва активно в защитата на българското население в Източна Румелия и Хасковско от башибозушки нападения.
Самото му присъствие в района действа възпиращо на въоръжените банди. Местното население го приема като последна защита срещу насилието.
Тежък край и вечна памет.
Капитан Петко войвода умира във Варна със сринато здраве, преследван и притискан в последните години от политическите си противници.
Въпреки това остава завинаги в народната памет като защитник на слабите и символ на съпротивата.
И до днес в центъра на Хасково се издига негов паметник. Друг негов монумент стои на хълма Джаниколо в Рим редом до този на Гарибалди.
Дори в Антарктида неговото име живее – връх Петко войвода на остров Ливингстън носи името на българския герой.
Още новини четете в категория
Култура
33.1 С
30.2 С
38.5 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
