Цените на горивата могат да се повишат заради геополитическото напрежение
Годишната инфлация в България се очаква да достигне около 4% в края на 2026 г., докато реалният растеж на брутния вътрешен продукт ще започне постепенно да се забавя – от 3% през 2026 г. до 2,8% през 2028 г.
Това показва базисният сценарий в последната макроикономическа прогноза на Българската народна банка (БНБ), публикувана в „Икономически преглед“, цитиран от БГНЕС.
Икономиката през 2025 г.: растеж, движен от потреблението
Според данните на централната банка през 2025 г. реалният БВП е нараснал с 3,2% на сезонно изгладена база. Основен двигател на икономическата активност е било частното потребление, което е имало най-силен положителен принос.
В същото време нетният износ е оказал отрицателно влияние върху растежа, основно заради еднократни и специфични за българската икономика фактори.
Пазар на труда: рекордно висока заетост и ниска безработица
През 2025 г. условията на трудовия пазар остават затегнати. Заетостта отбелязва най-високия си ръст от 2008 г. насам, а безработицата спада до 3,5%.
Недостигът на работна ръка продължава да бъде осезаем и в исторически план, което оказва натиск за увеличение на възнагражденията на заетите.
Забавяне на инфлацията в началото на 2026 г., но очаквано ускорение
По данни на БНБ годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 2,1% през февруари 2026 г. Това е понижение спрямо 3,5% в края на 2025 г.
Забавянето се обяснява основно с базов ефект, свързан с по-високите цени в началото на предходната година, както и с поевтиняването на транспортните горива през първите месеци на 2026 г.
Външни фактори и влияние върху цените на горивата
БНБ отчита, че ескалацията на конфликта в Близкия изток е довела до значително поскъпване на суровия петрол на международните пазари през март. Това се очаква да се пренесе и върху цените на горивата в България през следващите месеци.
Прогноза до 2028 г.: растежът се забавя, инфлацията остава повишена
В базовия сценарий на централната банка се предвижда икономическият растеж да се понижава постепенно – от 3% през 2026 г. до 2,8% през 2028 г.
Годишната инфлация се очаква да достигне 4% в края на 2026 г., докато средногодишните нива са прогнозирани на 3,7% за 2026 г. и по 3,2% за 2027 и 2028 г.
Алтернативни сценарии при по-лоши икономически условия
Заради повишената несигурност, свързана с конфликта в Близкия изток, БНБ разработва и два допълнителни неблагоприятни сценария, които отразяват възможни шокове при цените на енергийните ресурси.
При първия неблагоприятен сценарий инфлацията е по-висока спрямо базовата прогноза с 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 пункта през 2027 г. и с 0,6 пункта през 2028 г.
При по-тежкия сценарий разликите са значително по-големи – инфлацията надвишава базовата прогноза с 1,2 пункта през 2026 г., с 3,4 пункта през 2027 г. и с 2,3 пункта през 2028 г., което отразява засилени вторични ефекти върху ценовото равнище.
Още новини четете в категория
Бизнес
26.4 С
29.2 С
28.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
ВЕФа на Гидика изпя:
16.04.2026 00:39Приемам тази "информация" като 107% желязна истина! Когато се жонглира ловко с "пунктовете" всички трябва да им вярваме- безприкословно, като на математически аксьоми. Примерно: Ако цената на дизела скочи до 7.75€ на литър, има доста голяма вероятност общия пункт на инфлацията, по Ефекта на Пеперудата да скочи до астрономическите 0.5%, че дори и по-малко! Защото много по-правилно е да вярваме на "пунктовте" на БНБ, от колкото на очите си или на джоба си!