България се подготвя за исторически финансов преход — първия държавен бюджет, изготвен и представен изцяло в евро. Проектът за Бюджет 2026, внесен от Министерството на финансите, отразява едновременно амбицията на страната да затвърди мястото си в еврозоната и необходимостта от стабилност в условията на глобална несигурност.

Правителството залага на икономически растеж от 2,7% и дефицит до 3% от БВП, в съответствие с критериите на ЕС. Очаква се брутният вътрешен продукт да достигне 120,1 млрд. евро, а държавният дълг да остане под контрол – 31,3% от БВП, което поставя България сред страните с най-нисък дълг в Съюза.

Повече приходи чрез по-високи данъци

Най-коментираната промяна е увеличението на данъка върху дивидентите – от 5% на 10%. Това ще засегне всички акционери и собственици на фирми, като мярката цели да ограничи укриването на доходи и да повиши приходите с около 250 млн. евро годишно.

Бизнес организации обаче предупреждават, че по-високият данък може да охлади инвестиционната активност и да намали привлекателността на България като дестинация за малки и средни компании.

„Удвояването на данъка върху дивидентите е сигнал, че фокусът се измества от растеж към фискална стабилност. Това е разбираемо, но крие риск да забави инвестициите в реалната икономика,“ коментира икономистът Георги Ангелов.

СУПТО става задължително за всички търговци

Друга ключова промяна е въвеждането на задължителен СУПТО софтуер (Софтуер за управление на продажбите), одобрен от НАП. Това ще засегне над 200 000 фирми, включително малки магазини, онлайн търговци и заведения.

Новата система цели да предотврати укриването на обороти и ДДС, като се очаква допълнителен фискален ефект от над 320 млн. евро годишно.

Според Министерството на финансите „СУПТО ще гарантира прозрачност и равнопоставеност между бизнеса и държавата“, но предприемачите предупреждават за високи първоначални разходи и рискове от блокиране на системи.

Доходи, пенсии и социални политики

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата ще стане 620,20 евро, като минималният осигурителен доход се изравнява със същата стойност.

Планира се и увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта, за да се осигури устойчивост на пенсионната система.

Майчинството през втората година ще се увеличи до 900 лв., а пенсиите ще бъдат актуализирани по швейцарското правило, което отчита инфлацията и ръста на средния доход.

Заедно с това правителството предвижда допълнителни средства за социални услуги, включително за грижи за възрастни хора и хора с увреждания.

Здравеопазване: повече средства, по-строг контрол

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще достигне 5,537 млрд. евро, което е най-високото ниво досега.

Финансират се по-високи минимални възнаграждения в сектора:

• 1860 евро за лекари без специалност,

• 1550 евро за медицински сестри и лаборанти.

Приоритет са намаляване на дефицита на кадри, повишаване на контрола върху разходите за лекарства и дигитализация на здравните услуги.

Залага се и на пилотни програми за електронни досиета и телемедицина, които ще бъдат финансирани със средства от Плана за възстановяване.

Отбрана и сигурност: модернизация и стабилност

Министерството на отбраната ще разполага с 2,657 млрд. евро, като почти 1 млрд. са предвидени за модернизация на военната техника и системи за противовъздушна отбрана.

МВР получава 2,317 млрд. евро, с фокус върху запазване на кадровия състав и техническо обновление.

Във фокуса остават и инвестиции в киберсигурност, гранична охрана и международни мисии.

Експертен коментар

Икономисти определят проекта като „консервативен, но стабилен“, подчертавайки, че ключът към успеха му ще бъде усвояването на средствата от европейските програми и ефективността на разходите.

„2026 г. ще бъде изпитание – не толкова за числата, колкото за способността на държавата да управлява прехода към евро без сътресения за гражданите и бизнеса“, казва финансистът Любомир Дацов.

Предизвикателствата пред първия бюджет в евро

Сред основните рискове анализаторите посочват:

• възможен натиск върху цените след въвеждането на еврото;

• забавяне на чуждите инвестиции заради по-високи данъчни тежести;

• неравномерно покачване на доходите, особено в частния сектор.

Въпреки това, прогнозите остават умерено оптимистични – очаква се инфлацията да се стабилизира около 3%, а реалните доходи да продължат да нарастват.

Бюджет 2026 бележи ново начало за България – с обща европейска валута, по-високи социални стандарти и по-строги данъчни правила. Макар да поражда опасения в бизнеса, документът очертава курс към фискална стабилност и постепенен икономически растеж.

Влизането в еврозоната ще бъде тест не само за финансите, но и за доверието на обществото в способността на държавата да управлява промените.