Случвало ли ви се е да усетите „пеперуди в стомаха“, когато сте влюбени, или да загубите апетит преди важна среща? А може би сте забелязали, че при силен стрес стомахът ви реагира още преди да осъзнаете колко сте напрегнати.

Тези усещания не са случайни. Между мозъка и храносмилателната система съществува постоянна двупосочна комуникация, известна като ос черва–мозък. В нея участват нервната система, хормоните, имунните механизми и милиардите микроорганизми, които обитават червата ни.

Вторият мозък, който се намира в корема

Храносмилателната система притежава собствена нервна мрежа, наречена ентерална нервна система. Тя съдържа стотици милиони нервни клетки и контролира множество процеси, свързани с храносмилането.

Заради сложната си организация често е наричана „вторият мозък“.

Един от основните пътища за комуникация между червата и мозъка е блуждаещият нерв, известен още като вагусов нерв. Чрез него се предават сигнали, свързани със състоянието на храносмилателната система.

Чревните бактерии могат да влияят върху настроението

В червата живеят трилиони микроорганизми, които образуват чревния микробиом. Те участват в разграждането на хранителните вещества, взаимодействат с имунната система и произвеждат различни химични съединения.

Някои от тези вещества могат да влияят върху сигналните пътища между червата и мозъка.

Любопитното е, че по-голямата част от серотонина в човешкото тяло се произвежда в храносмилателната система. Там той регулира предимно чревни функции и не преминава свободно в мозъка, но е част от сложната система на химична комуникация в организма.

Стресът променя работата на червата

Връзката между мозъка и храносмилането действа и в обратната посока.

При силен стрес организмът активира механизми, които могат да променят движението на червата, чувствителността към болка и храносмилателните процеси.

Затова някои хора изпитват подуване, стомашни спазми, диария или запек в напрегнати периоди.

Продължителният стрес може да повлияе и върху чревната среда, макар че промените зависят от множество фактори, включително храненето, съня и общото здравословно състояние.

Храната може да има значение и за психичното здраве

Изследвания показват връзка между качеството на храненето и психичното благополучие.

Хранителни режими, богати на зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови растения, ядки и риба, често се свързват с по-добри показатели за психично здраве.

Особено важни са хранителните влакнини, които служат за храна на определени полезни чревни бактерии.

При разграждането им се образуват късоверижни мастни киселини, участващи в поддържането на чревната бариера и регулирането на възпалителните процеси.

Това обаче не означава, че определена храна може самостоятелно да лекува тревожност или депресия.

Киселото мляко и ферментиралите храни също имат роля

Киселото мляко с живи култури, кефирът и някои ферментирали зеленчуци съдържат микроорганизми, които могат да взаимодействат с чревната среда.

Учените изследват и така наречените психобиотици – определени микроорганизми, които потенциално могат да влияят върху психичното здраве.

Резултатите са обещаващи, но все още няма достатъчно доказателства, че пробиотичните добавки могат да се използват като универсално средство за подобряване на настроението.

Освен храненето, редовното движение, качественият сън и управлението на стреса също имат значение за здравето на храносмилателната система.

Връзката между червата и мозъка показва колко тясно са свързани физическото и емоционалното ни състояние. Макар много от механизмите все още да се изследват, разнообразното хранене и здравословните ежедневни навици остават сред най-добрите начини да се грижим за тази сложна система.