При успешно приключване на сделката двете компании възнамеряват да си разделят придобитите активи. Според източници, запознати с преговорите, самият "Лукойл" оценява международното си портфолио на около 22 млрд. долара.
Предложението обхваща всички задгранични активи на руската корпорация, сред които находища за добив на нефт и газ, рафинерии и повече от 2000 бензиностанции в Европа, Азия и Близкия изток, отбелязва изданието.
Плановете на "Шеврон" и Quantum са да запазят активите в дългосрочен план – ангажимент, който според източници на "Файненшъл таймс" вероятно е бил добре приет от администрацията на президента Доналд Тръмп. Още: Има ли достатъчно гориво и какво ще стане с "Лукойл": Енергийният министър каза
От Quantum са отказали коментар пред британския всекидневник, а говорител на "Шеврон" е заявил единствено, че компанията продължава да анализира възможностите около сделката.
Още кандидати
Интерес към активите на "Лукойл" проявяват и други кандидати, сред които американската Carlyle и базираният в Абу Даби конгломерат International Holding Company.
Сред потенциалните купувачи е била и швейцарската компания "Гънвор", но тя е отпаднала, след като Вашингтон я е определил като "марионетка на Кремъл". Още: Компания от Абу Даби се интересува от чуждестранните активи на "Лукойл“
Според "Файненшъл таймс" високопоставен представител на американската администрация е приветствал офертата на Quantum и "Шеврон". "Търсим продажба, която да постави собствеността върху тези активи в ръцете на американски собственик и оператор за неопределено време. Не искаме схема "купи и продай"", е заявил той по повод предложението.
"Шеврон", която по-рано е разглеждала вариант за самостоятелна оферта за част от активите на "Лукойл", проявява особен интерес към 5-процентния дял на руската компания в находището Тенгиз в Казахстан, където американската корпорация също има участие.
Министерството на финансите на САЩ е разрешило на компаниите да водят преговори с "Лукойл" до 17 януари. Всяка евентуална сделка ще подлежи на одобрение от американските регулатори, което на практика дава право на вето на президента Доналд Тръмп.






