Летищата в Европа са сред най-ярките символи на глобализацията – пространство, където светът се движи на бързи обороти и където времето и редът са най-ценни. 

Но една малка грешка или техническа слабост е достатъчна, за да се наруши цялата система. Полетите започват да закъсняват, багажът се трупа на конвейерите, а автоматизираните системи, на които пътниците и авиокомпаниите разчитат, не функционират както трябва. 

Хроничната неефективност – икономика на непрекъснатия срив

Този сценарий не е измислица. Според наблюдения на големи европейски летища като Хийтроу, Берлин-Бранденбург и международното летище в Брюксел през септември 2025 г., закъсненията и отменените полети се дължаха на компрометирана софтуерна платформа за чекиране, бординг и обработка на багаж – МУСЕ (Multi-User System Environment) на Collins Aerospace, част от американската технологична група RTX Corporation.

Автоматизираните системи бяха временно изключени и персоналът трябваше да премине към ръчни процедури – писане на бордни карти с химикал, поставяне на етикети на ръчния багаж и работа с лаптопи и таблети.

Резултатът – десетки отменени полети в Брюксел, половинчати полети и хаотични опашки в Лондон и Берлин, където пътници и служители се сблъскаха с неясни срокове за заминаване.

Въпреки че физическата инфраструктура не е пострадала, услугата, на която ежедневно разчитат хиляди хора, беше сериозно затруднена. Хроничната неефективност не само забавя бизнес операциите, но и източва ресурси – служители, логистика и доверие се натоварват всеки ден, всяка седмица.

Кибератакита – аналогична в търговията на дребно

Подобен сценарий се наблюдава и извън авиацията. През април 2025 г. британският ритейл гигант Marks & Spencer беше засегнат от киберинцидент, който блокира ключови дигитални услуги – онлайн поръчки и плащания. Нападателите използвали социално инженерство и компрометирани акаунти на външни доставчици, за да проникнат в системите.

Резултатът – празни рафтове, забавени доставки и оперативни загуби, оценени на около £300 млн. за годината, като пазарната капитализация на компанията спадна с над £1 млрд.

И в двата случая причината не са сложни технически уязвимости, а слаб контрол върху достъпа и зависимостта от външни партньори.

„Призрачни профили“, които не се използват с години, стават гореща точка на дългосрочни проблеми.

Българският бизнес и уроците от Европа

Тази картина не е абстрактна за България. Малки и средни компании в страната – от производствени оператори до финтех и ритейл – работят в екосистема, където вътрешни ИТ екипи и външни доставчици споделят достъпи, системите се надграждат през годините, а контролът кой има достъп до какво рядко се ревизира.

В началото на 2026 г. България предприе значими стъпки за повишаване на киберсигурността, като промени Закона за киберсигурност, съобразявайки националните регулации с изискванията на европейската директива NIS2.

Законът въвежда стриктни срокове за докладване на инциденти и санкции до 10 млн. евро или 2% от глобалния оборот на компанията, което подчертава сериозността на въпросите с дигиталната сигурност.

ИТ решения на компании, включително Next Generation Firewall, Endpoint Protect и A1 Cyber Vaskur, могат да подпомогнат бизнеса с автоматизирана защита, връщайки спокойствие и предвидимост на разходите.

Сценарият на хронични закъснения и дигитални сривове показва, че дори „малки“ проблеми с автоматизацията или контрола на достъпа могат да имат сериозен ефект върху операциите, приходите и доверието.

Както в авиацията, така и в търговията, и в българския бизнес – инвестицията в киберсигурност и управление на достъпа вече не е опция, а необходимост.