Договорът между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската държавна енергийна компания „Боташ“, сключен на 3 януари 2023 г., продължава да предизвиква остри дискусии в българското общество и политическите среди. Споразумението, подписано по време на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев, се оценява от експерти и политици като изключително неизгоден за България, с потенциал да натовари държавния бюджет с милиарди левове загуби. Документът, който предвижда 13-годишен ангажимент за плащане на такси за достъп до турски терминали за втечнен газ и газопреносна мрежа, поставя сериозни въпроси за финансовата дисциплина, прозрачността и националните интереси.

Договорът с „Боташ“ задължава „Булгаргаз“ да плаща около 500 000 щатски долара дневно (приблизително 1 милион лева) за резервиран капацитет от 1,85 милиарда кубически метра газ годишно, независимо дали този капацитет се използва. Споразумението, подписано от тогавашния служебен министър на енергетиката Росен Христов, изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева и директора на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, не съдържа клауза за предоговаряне или прекратяване без плащане на пълната сума, която според оценки може да достигне 4,2 милиарда лева, а с инфлационни корекции - до 6 милиарда лева до края на срока му през 2035 г.

„Булгаргаз“ е задлъжняла със стотици милиони левове, като от август 2024 г. спира плащанията поради липса на финансови средства. Това увеличава риска от натрупване на още по-големи дългове, тъй като „Боташ“ отказва да предоговори условията, заплашвайки с тежки последици.

България плаща за капацитет, който не може да използва пълноценно, тъй като инфраструктурата позволява внос на едва 1,3 милиарда кубически метра годишно, а националното потребление е около 2,6-2,8 милиарда кубически метра. Това прави договора неефективен, като според енергийния министър Жечо Станков страната е „купила винетка за камион за магистрала, по която се движат само леки коли“.

Споразумението не позволява продажба на излишния газ на трети страни, което допълнително ограничава възможностите за минимизиране на загубите.

Експерти и политици изразяват загриженост, че договорът може да улесни вноса на руски газ в България и Европа чрез турските тръби, което противоречи на стратегията на Европейския съюз за намаляване на зависимостта от руски енергийни източници. Този риск е особено значим на фона на антимонополното разследване на Европейската комисия, започнато през 2023 г., и проверките на българската прокуратура и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

Договорът предизвика остри критики от различни политически сили. Депутати от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) и БСП определят споразумението като „заробващо“ и „срамно“, настоявайки за предоговаряне или прекратяване. Енергийният експерт Георги Касчиев го нарече „пример за корупция на високо ниво“, докато министърът на енергетиката Жечо Станков отбеляза, че нищо не е налагало подписването му, тъй като България е имала достатъчно алтернативни източници на газ през Гърция и Азербайджан.

Президентът Румен Радев защитава договора, твърдейки, че той е част от усилията за диверсификация на енергийните източници и че твърденията за неизползването му са „нагли лъжи“. Той обвини правителството, че не го използва пълноценно, но според данни от 2025 г. вносът по договора остава минимален.

Опитите за предоговаряне на договора, ръководени от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов, срещат съпротива от „Боташ“, която настоява, че всякакви промени биха нарушили „основната динамика“ на споразумението. Според Малинов, преговорите са трудни, тъй като Турция извлича значителна икономическа полза от сделката. Въпреки това Народното събрание задължи Министерството на енергетиката да продължи усилията за промяна на условията.

Договорът с „Боташ“ се превърна в символ на лошо управление и липса на прозрачност в българската енергетика.

С потенциални загуби до 6 милиарда лева и ограничени ползи за страната, той поставя сериозни предизвикателства пред финансовата стабилност на „Булгаргаз“ и националните интереси. Необходимостта от спешни действия за предоговаряне или минимизиране на щетите е очевадна, но успехът на тези усилия остава несигурен на фона на твърдата позиция на турската страна и сложния геополитически контекст.

Недко Белчев, Mediamall.info