Повече средства за отбрана и сигурност за сметка на земеделието. Такава промяна предвижда проектът на Европейската комисия за следващия седемгодишен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. Предложението включва намаляване на финансирането за селското стопанство с около 86,6 млрд. евро и увеличение на средствата за отбрана по отделни направления между пет и десет пъти.

През ноември и декември предстоят преговори на високо равнище, а целта е споразумение по новата Многогодишна финансова рамка (МФР) да бъде постигнато до края на годината. Това заяви еврокомисарят по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация Пьотър Серафин по време на конференция в София, посветена на следващата финансова рамка.

Земеделският бюджет може да намалее с близо 30%

Предложението на ЕК предвижда най-мащабната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) от създаването ѝ. Досегашните два стълба на финансиране – директните плащания и развитието на селските райони – ще бъдат обединени в общ фонд.

Земеделието, кохезионната политика и рибарството ще бъдат включени в нов Европейски фонд за кохезия, земеделие, благосъстояние и сигурност с общ бюджет от около 865 млрд. евро. Всяка държава членка ще трябва да изготви единен Национален и регионален план за партньорство, който ще обединява земеделските субсидии и регионалното развитие.

За периода 2028–2034 г. Европейската комисия предлага около 300 млрд. евро за земеделие. От тях 295,7 млрд. евро са предвидени за подпомагане на доходите на фермерите чрез директни плащания и обвързана подкрепа.

За сравнение, в настоящата финансова рамка за 2021–2027 г. за Общата селскостопанска политика са отделени общо 386,6 млрд. евро. Тази сума включва 291,1 млрд. евро за подпомагане на доходите и още 95,5 млрд. евро за развитие на селските райони и екологични мерки.

Така предложеното финансиране за следващия период е с около 86,6 млрд. евро по-малко от сегашния бюджет за ОСП. Това означава номинално намаление от приблизително 22%. При отчитане на инфлацията и реалната покупателна стойност съкращението се оценява на близо 30%.

Приоритет за младите фермери и малките стопанства

В новия бюджет се предвижда по-голяма подкрепа за младите фермери, малките и средните стопанства, както и за смесените предприятия, които развиват едновременно растениевъдство и животновъдство.

Предложението включва и промени в условията за получаване на субсидии. До 2032 г. пенсионерите може да загубят право на земеделско подпомагане, за да се освободят средства за навлизането на по-млади фермери в сектора и разширяването на дейността им.

Предвиждат се също тавани и постепенно намаляване на плащанията за най-големите стопанства с цел пренасочване на ресурса към по-малките производители.

Европейските фермерски организации и редица държави членки обаче настояват земеделието да запази отделен и достатъчно голям бюджет, вместо да бъде включено в общ фонд заедно с регионалното развитие.

Едно от опасенията е, че средствата за инфраструктура и екологични проекти в селските райони ще трябва да се конкурират с регионални проекти в градовете. Това е и причината земеделските министри на редица държави, сред които и България, да се противопоставят на предложеното преразпределение.

Значително увеличение на средствата за отбрана

В новата финансова рамка отбраната и сигурността се превръщат във водещи приоритети. Европейската комисия предлага обединяване на направленията отбрана, сигурност и космос в нов Европейски фонд за конкурентоспособност.

За перото „Отбрана и космос“ са предвидени 131 млрд. евро. Средствата ще бъдат насочени към нови технологии, съвместни отбранителни поръчки, иновации, научноизследователска дейност и развитие на европейската отбранителна промишленост.

Допълнително 17,65 млрд. евро са заложени в рамките на Механизма за свързване на Европа за транспортна и логистична инфраструктура с двойна употреба. Тя трябва да улеснява бързото придвижване на военни сили и техника през границите на ЕС.

В настоящия бюджет Европейският фонд за отбрана започна с 7,95 млрд. евро, а впоследствие средствата му бяха увеличени до около 10 млрд. евро. За военна мобилност досега са предвидени 1,69 млрд. евро, докато в новото предложение сумата достига 17,65 млрд. евро.

Това представлява увеличение над десет пъти при военната мобилност. За основните фондове за отбрана се посочва ръст над пет пъти.

Пьотър Серафин: Бюджетът е по-малък, въпросът е колко ще режем

Следващият бюджет на ЕС ще разпределя средства в размер на 1,02% от брутния национален доход, което е с 0,11 процентни пункта по-малко от договореното през 2020 г. за настоящата седемгодишна рамка. Това съобщи еврокомисарят Пьотър Серафин по време на конференцията в София.

„Но въпросът е колко ще режем“, коментира той. Според него може да се окаже нелогично съкращаването на определени бюджетни пера, тъй като в резултат държавите членки ще трябва да харчат повече собствени средства за тях.

Серафин посочи, че не може да се иска по-голяма гъвкавост при разходите, без да се обсъжда и увеличаване на приходите в европейския бюджет.

По думите му приемането на новата финансова рамка е трудно, защото никой не може да предвиди предизвикателствата през следващите седем години. Войната на европейския континент налага повече инвестиции в отбраната, но политиките за сближаване между регионите и селското стопанство също няма да бъдат забравени.

Еврокомисарят подчерта, че предстоят сериозни преговори през ноември и декември и за постигането на споразумение ще са необходими политическа воля и компромиси.

Той обърна внимание и на необходимостта европейските средства да се използват по предназначение. „Трябва да сме сигурни, че нито едно евро не попада в неподходящи ръце“, заяви Серафин.

Атанас Пеканов: Средствата трябва да стигат до всички държави

Европейският съюз се нуждае от амбициозен бюджет, за да изпълни новите си приоритети, сред които вече е и отбраната. Това заяви вицепремиерът по управлението на европейските средства Атанас Пеканов.

Той изрази подкрепа за Зеления преход, но посочи, че схемата за търговия с емисии създава допълнителна тежест за страните, които трябва да се конкурират с държави извън ЕС.

Европейската комисия предлага 30% от приходите от съществуващата схема за търговия с емисии да постъпват директно в бюджета на ЕС. В момента тези средства остават в бюджетите на отделните държави членки.

Според Пеканов прехвърлянето им към Брюксел би направило схемата още по-непривлекателна.

От 2028 г. ЕК предлага в системата за търговия с емисии да бъдат включени и горивата за автомобили и отопление на сгради. За да се избегне възприемането на мярката като нов европейски данък, приходите от това разширяване ще остават в националните бюджети.

Друго предложение на Комисията е въвеждането на национална вноска, изчислявана въз основа на финансовите резултати на големите компании с оборот над 100 млн. евро. Това няма да бъде пряк европейски корпоративен данък, а вноска от държавите, определяна според дейността на тези дружества.

„Големите корпорации не са лоши, ако искаме да сме конкурентоспособни, трябва да ги привличаме“, коментира Пеканов. Той настоя средствата от новия Европейски фонд за конкурентоспособност да бъдат достъпни за всички държави членки, а не само за най-големите икономики.

Полша настоява за нови приходи и достъп до фондовете

Необходимостта от нови източници на приходи в бюджета на ЕС беше подчертана и от Игнаци Немчицки, държавен секретар по европейските въпроси в Министерството на външните работи на Полша.

Според него новите постъпления трябва да бъдат действително допълнителни средства, а не просто прехвърляне на вече съществуващи приходи от националните бюджети към общия европейски бюджет. Той даде за пример предложението част от приходите от търговията с емисии да бъдат насочвани към Брюксел.

Немчицки изрази тревога и от високите цени на енергията. По думите му трудно ще бъде обяснено на гражданите защо съществува схемата за търговия с емисии, а Полша няма да приеме новата финансова рамка, ако тя остане източник на приходи за бюджета на ЕС.

Той предупреди и че новият фонд за конкурентоспособност може да бъде използван предимно от най-развитите държави. Затова настоя средствата да бъдат достъпни и за компании от България, Полша и Румъния.

Сред предложенията за нови приходи Немчицки подкрепи включването в общия бюджет на таксите за пратки от Китай. Вече е въведено мито от 3 евро за всеки артикул при онлайн поръчки от китайски сайтове, а от 1 ноември трябва да влезе в сила и допълнителна такса за обработка на пратките от 2 евро за артикул.

Сред другите обсъждани източници на приходи са данъци върху цифровите услуги, криптовалутите и хазартната дейност.

Полският представител обобщи, че новият бюджет ще бъде по-малък от предишните, въпреки че предизвикателствата пред Европа не намаляват.