Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните си лихвени проценти без промяна на заседанието си във Франкфурт на Майн днес. Решението идва на фона на продължаващото поскъпване на енергията, ускорената инфлация в еврозоната и нарастващите опасения за икономическия растеж. Същевременно институцията обяви, че президентът ѝ Кристин Лагард ще напусне поста предсрочно през февруари 2027 г.
Кристин Лагард напуска председателския пост в ЕЦБ на 7 февруари 2027 г.
Управителният съвет на ЕЦБ остави лихвата по депозитното улеснение на 2,50%, тази по основните операции по рефинансиране – на 2,65%, а лихвата по пределното кредитно улеснение – на 2,90%.
Решението беше очаквано от финансовите пазари, след като през септември централната банка повиши трите основни лихви с по 0,25 процентни пункта.
В изявлението си след заседанието Управителният съвет предупреди, че продължаващото поскъпване на енергийните ресурси създава риск едновременно от по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж.
Според ЕЦБ пълното отражение на енергийния шок върху европейската икономика тепърва предстои да се прояви. Засега базовата инфлация остава относително стабилна, а заплатите не показват съществена реакция на повишените енергийни цени.
От институцията обаче предупреждават, че при по-продължителен период на скъпа енергия поскъпването може да обхване по-широк кръг стоки и услуги.
Инфлацията в еврозоната достигна 3,8% на годишна основа през септември спрямо 3,2% през август. Така тя остава значително над средносрочната цел на ЕЦБ от 2%.
Основен фактор за натиска върху цените е войната с Иран, която поддържа високи котировките на петрола и другите енергийни ресурси.
В същото време условията за кредитиране в еврозоната се затягат, което ограничава възможностите за финансиране на бизнеса и домакинствата.
Според проучване на Ройтерс сред икономисти следващото повишение на лихвите може да бъде предприето още на последното за годината заседание на ЕЦБ през декември.
Част от анализаторите очакват допълнително затягане на паричната политика и през първата половина на 2027 г., ако инфлацията остане трайно над целевото равнище.
ЕЦБ обаче не пое ангажимент за конкретни бъдещи действия.
Управителният съвет подчерта, че всяко следващо решение ще се основава на актуалните икономически показатели, перспективите пред инфлацията и състоянието на финансовите пазари.
Следващото заседание за определяне на лихвите е насрочено за 17 декември.
Допълнителна несигурност създава ситуацията във Франция, където доходността по десетгодишните държавни облигации премина за кратко границата от 5% – равнище, невиждано от 2002 г.
Разликата между доходността на френските и германските държавни облигации достигна около 155 базисни пункта, което показва нарасналата предпазливост на инвеститорите към френския държавен дълг.
По-високите разходи за финансиране могат да окажат допълнителен натиск върху френската икономика, която е втората по големина в еврозоната.
По-рано през октомври Кристин Лагард заяви, че Париж трябва да реши бюджетните си проблеми чрез фискална консолидация.
Според анализатори по-устойчивото състояние на европейските банки и механизмите за защита, създадени след предишната дългова криза, ограничават опасността финансовото напрежение да се разпространи в цялата еврозона.






