Европейската комисия представи нови насоки за подготовка на населението при извънредни ситуации, включително природни бедствия, мащабни прекъсвания на електрозахранването, кибератаки и евентуален въоръжен конфликт.

Основната препоръка е всяко домакинство да разполага с необходимите запаси и умения, за да може да посрещне основните си потребности през първите 72 часа на криза, докато държавните институции и спасителните служби организират помощта.

Новите мерки бяха представени на 3 ноември по време на Европейския форум за гражданска защита в Брюксел от еврокомисаря по въпросите на равенството, готовността и управлението на кризи Хаджа Лабиб, пише obektivno.bg.

Инициативата е част от по-широката стратегия на Европейския съюз за повишаване на готовността при кризи, приета през март 2025 г.

Документът отчита нарастващите рискове, произтичащи от геополитическото напрежение, военните конфликти, климатичните промени, киберзаплахите и уязвимостта на критичната инфраструктура.

„Не сме във война, но не сме и в мир“

По време на представянето на мерките Лабиб предупреди за усложнената среда за сигурност в Европа.

Според изказване на еврокомисаря, цитирано от Brussels Signal и българското издание „Обективно“, Европа се намира в ситуация, която тя описва с думите: „Не сме във война, но не сме и в мир“.

Лабиб определя обстановката като опасна междинна зона, в която напрежението може бързо да прерасне в открит конфликт.

Въоръжената агресия е сред рисковете, за които Европейският съюз смята, че трябва да бъде подготвен, но новите насоки не се ограничават до военни сценарии.

Те обхващат и ситуации, при които природно бедствие, техническа авария или кибератака могат да прекъснат снабдяването с електричество, вода, храна и други основни услуги.

Като пример за уязвимостта на инфраструктурата се посочва мащабното прекъсване на електрозахранването в Испания и Португалия през април 2025 г., когато редица обществени услуги, включително болници, трябваше да преминат към резервни системи.

Какво трябва да има всяко домакинство за първите 72 часа?

Първото направление в новите европейски насоки е свързано с възможността гражданите да се справят самостоятелно през първите три дни след възникването на извънредна ситуация.

Препоръчва се домакинствата предварително да подготвят основни запаси от питейна вода, трайни хранителни продукти и необходимите лекарства.

Сред полезните принадлежности са фенерче, резервни батерии, преносимо зарядно устройство, радио, което може да работи без електрическата мрежа, пари в брой и копия на важни документи.

Европейската комисия насърчава и подготвянето на аварийна раница, която може да бъде взета при необходимост от бърза евакуация.

Особено значение се отдава на предварителния семеен план за действие – къде да се съберат членовете на домакинството, как да поддържат връзка помежду си и как да реагират при прекъсване на комуникациите.

Препоръчва се усвояването на практически умения, включително оказване на първа помощ и справяне с ежедневни потребности при липса на електричество.

Децата ще бъдат обучавани как да реагират при извънредни ситуации

Второто направление предвижда подготовката за кризи да бъде включена още в ранното детско и началното образование.

Идеята е децата да придобиват практически знания за безопасно поведение при бедствия и други извънредни ситуации чрез занимания, съобразени с възрастта им.

Предвижда се и специализирано обучение за учителите.

Според представените насоки не е необходимо създаването на отделен учебен предмет. Подготовката може да бъде включена в съществуващите образователни програми.

Европейската комисия подчертава, че целта не е да се пораждат страх и тревожност у децата, а да се изграждат увереност и умения за правилна реакция.

Специални мерки за хората с увреждания

Третият основен приоритет е осигуряването на достъпна и ефективна защита за хората с увреждания.

Европейската комисия препоръчва националните власти да разработват системи за предупреждение и процедури за евакуация, които отчитат специфичните потребности на различните групи граждани.

Това включва достъпен транспорт, подходящи места за временно настаняване, както и индивидуални планове за хората, които се нуждаят от постоянен прием на лекарства, медицински изделия или чужда помощ.

Целта е при извънредна ситуация никой да не бъде оставен без възможност да получи предупреждение или необходимата подкрепа.

Борба с дезинформацията по време на кризи

Четвъртото направление е посветено на комуникацията между институциите и населението.

Според Европейската комисия властите трябва да осигуряват навременна, достъпна и надеждна информация преди, по време и след извънредни ситуации.

Особено внимание се отделя на противодействието на дезинформацията, която може да предизвика объркване, да затрудни евакуацията или да попречи на спасителните действия.

Предвижда се използването на различни канали за предупреждение, така че информацията да достига и до хора, които нямат постоянен достъп до интернет или мобилни комуникации.

23 октомври ще бъде Европейски ден на готовността

Европейската комисия предлага създаването на ежегоден Европейски ден на готовността при кризи, който да се отбелязва на 23 октомври.

Първото му провеждане е планирано за 2027 г.

Датата съвпада с годишнината от създаването на Механизма на ЕС за гражданска защита през 2001 г.

Инициативата трябва да насърчава участието на гражданите, местните власти, училищата и организациите за гражданска защита в обучения и практически дейности.

ЕС ще проверява дали системите за гражданска защита могат да работят при мащабна криза
Наред с подготовката на населението Европейската комисия предприема мерки за подобряване на устойчивостта на институциите.

Държавите членки са насърчени да разработват планове за непрекъсната работа на националните звена за гражданска защита и да ги подлагат на редовни стрес-тестове.

Целта е системите за координация и реагиране да продължат да функционират денонощно дори при сериозни нарушения на електрозахранването, комуникациите и транспортната инфраструктура.

Европейската комисия настоява и за достатъчно финансиране на гражданската защита в следващия дългосрочен бюджет на ЕС, обхващащ периода след 2027 г.

Новите насоки нямат задължителен характер. Те са предназначени да подпомогнат националните власти при разработването на собствени мерки за подготовка на населението.

Източник: obektivno.bg