Фантастичните ковчези, нарастваща погребална традиция в Гана, предлагат необичайна алтернатива на строгите дървени ковчези.

Фантастичните ковчези не само внасят цвят и красота в ганайските погребения, но и намират място в художествени галерии по целия свят. Все повече любопитни пътешественици търсят ковчезите в Гана, за да се срещнат с талантливите дърводелци, които изпращат хората към отвъдното със стил...

Запознайте се с майсторите на ковчези от Гана

Местно наричани abebu adekai („кутии с послание“), фантастичните ковчези са дървени и донякъде продълговати – но приликата с обикновените ковчези свършва дотук. Те са произведения на изкуството, вдъхновени от животни, предмети от бита, превозни средства и дори храни. Майсторите влагат години в занаята си, съчетавайки дърводелство с чувство за артистичен дизайн.

Един от тези майстори е Ерик Кпакпо Адотей – съпруг и баща на четири деца, който дяла ковчези в работилницата Erico Carpentry в Ла, Голямата Акра. За него фантастичните ковчези отразяват вкусовете и талантите на човека – помагат на близките да си спомнят уникалната личност, с която се сбогуват.

„Ковчегът говори за теб,“ обяснява Ерик. „Ако хората видят ковчег във формата на червена риба, разбират, че човекът е бил рибар. Ако е футболна обувка – значи е бил футболист.“

Комуникация чрез ковчега

В много ганайски култури се вярва, че ефектно погребение може да подобри статуса на починалия в отвъдния живот. Пищността на фантастичните ковчези е начин да се почете паметта му.
Макар идеята да погребеш дядо си в гигантска обувка или банан да изглежда странна за някои, тези ковчези напомнят какъв е бил човекът в най-добрите си дни. Колкото по-пъстър е дизайнът, толкова повече преобразява атмосферата на погребението, предизвиквайки спомени и въпроси – сила, която прави занаята толкова значим за артисти като Ерик.

Представете си носачи с ковчег във формата на микрофон. „Ако видиш микрофон, разбираш, че е музикант, нали така?“, казва Ерик. „Хората почват да се питат: каква музика е пял? Променя цялата атмосфера.“

За разлика от обикновен дървен ковчег, който само отразява мълчанието на смъртта.

Как да си поръчаш фантастичен ковчег

Дали искате да ви погребат в бутилка бира или в Библия – има голяма вероятност някой майстор в Гана вече да е изпълнявал такава поръчка. Ковчезите се изработват по поръчка, като семействата обикновено идват с ясна идея за форма и визия. Самолети, лодки и коли са чести заявки, но ако не бързате за отвъдното – ковчег във формата на охлюв може да е вашият избор.

Клиентите на Ерик често искат ковчези във формата на канута, риби или какаови шушулки – отражение на местните занаяти. Но има и по-екзотични заявки: „Една клиентка поиска ковчег във формата на змия,“ спомня си Ерик. „Не обичам змиите, но заради начина, по който тя говори с мен, реших да го направя.“

Въображението няма граници, но има някои табута. „Лъв, орел, слон… повечето символизират вожд,“ обяснява Ерик. „Ако не си вожд, нямаш право да използваш такъв ковчег.“

Фантастичните ковчези – от традиция до глобален феномен

От 50-те години насам фантастичните ковчези са се превърнали от рядкост в печеливш бизнес. Майсторът Сет Кейн Куей е сочен за пионер – първо създал носилка във формата на какаова шушулка за местен вожд. Когато вождът починал преди фестивала, го погребали в нея.
По-късно Кейн Куей създал ковчег във формата на самолет за баба си, която никога не успяла да лети. Оттам насетне, неговите ученици започнали да усъвършенстват занаята, докато той се превърнал в изкуство.

Днес фантастичните ковчези са много по-скъпи от обикновените, но печелят популярност сред ганайската общност га (в района на Акра), както и в други райони като Ашанти и Еве.

От местен ритуал до световно признание

Ако ви се струва жалко да бъдат погребвани такива произведения на изкуството – не сте сами. Много колекционери (включително бившият президент на САЩ Джими Картър) и галерии купуват тези ковчези.

Най-голямата колекция извън Гана е в Хюстън, Тексас – в Националния музей на погребалната история.
Туристите също включват ковчезите в своите пътувания в Западна Африка. Посетителите могат да влязат в работилниците, да видят как се дялкат и сглобяват, да чуят истории от майстори като Ерик и да усетят гордостта им от занаята.

„Любимата ми част е завършекът,“ казва Ерик. „Когато правя кола и някой влезе и веднага каже: ‘О, това е Тойота’ или ‘Мерцедес’ – това ме радва. Значи съм изпълнил поръчката точно.“

Да изпълниш желанието на семейството и да им донесеш утеха в най-болезнения момент – това е истинската награда. Но Ерик има още по-висока цел:

„Искам това изкуство да не остане само в местната общност. Искам хората да видят какво можем като ганайци. Това е нашата култура. Това е за Гана.“