Случвало ли ви се е да търсите телефона си, докато е в ръката ви? Или да влезете в стаята и внезапно да забравите защо сте там?

На пръв поглед това изглежда като дребна разсеяност, но специалистите предупреждават, че подобни сигнали не бива да бъдат подценявани.

Оказва се, че мозъкът остарява по подобен начин на мускулите – ако не го „тренираме“, постепенно губи бързината и гъвкавостта си.

Според редица неврологични изследвания когнитивните функции започват плавно да отслабват още след 35-годишна възраст. След 50-60 години процесът става още по-осезаем – количеството сиво вещество намалява, а обемът на мозъка може да се свива с около 0,5% годишно.

Най-често първият удар е върху краткосрочната памет – забравени ключове, неплатени сметки, изключен ли е котлонът.

Добрата новина обаче е, че учените са категорични: мозъкът може да бъде поддържан „млад“ почти до дълбока старост.

Една от най-ефективните техники за стимулиране на мозъчната дейност е промяната на рутината.

Невролози обясняват, че дори дребни навици – като миене на зъбите с другата ръка или смяна на маршрута до работа – принуждават мозъка да изгражда нови невронни връзки.

Според проучвания в областта на невропластичността именно новите и необичайни дейности активират най-силно мозъчната кора и подобряват концентрацията.

Физическата активност не е важна само за фигурата.

Изследвания на Harvard Medical School показват, че редовното движение подобрява кръвообращението в мозъка и стимулира създаването на нови нервни клетки.

Не е нужно човек да бяга маратони. Танци, плуване, тенис или дори бързо ходене могат значително да намалят риска от когнитивен спад.

Изследователите установяват, че хората, които владеят два или повече езика, запазват паметта и яснотата на мисълта си по-дълго.

Според учените превключването между различни езици действа като своеобразна „фитнес тренировка“ за мозъка, защото постоянно активира вниманието, паметта и способността за бързо превключване между задачи.

Свирене на китара, рисуване, грънчарство или плетене – всяко ново умение кара мозъка да работи активно. Няколко международни проучвания сочат, че хората с активни хобита развиват деменция значително по-рядко.

Причината е проста: мозъкът обича предизвикателствата. Колкото по-често учим нови неща, толкова по-дълго запазваме умствената си острота.

Сънят е най-важният „помощник“ на мозъка:

Докато спим, мозъкът буквално се „почиства“. По време на съня той обработва информацията, премахва токсини и прехвърля спомените от краткосрочната към дългосрочната памет.

Учени препоръчват поне 7-8 часа качествен сън на нощ. Липсата му е свързана с по-бързо стареене на мозъка, тревожност и проблеми с концентрацията.

Какво да ядем за по-добра памет?

Специалистите съветват да се ограничат силно преработените храни, захарта и трансмазнините, които влияят негативно върху мозъчната дейност.

За сметка на това менюто трябва да включва:

• мазна риба и омега-3 мастни киселини;
• ядки;
• горски плодове;
• зеленолистни зеленчуци;
• броколи;
• черен шоколад.

Специалистите са категорични: мозъкът не остарява рязко, а постепенно – и начинът ни на живот има огромно значение. Повече движение, качествен сън, нови знания и активен социален живот могат значително да забавят процесите на стареене.