Хелоуин не е част от традиционния български и православен календар, но през последните десетилетия постепенно се утвърждава като популярно забавление у нас. Празникът започва да навлиза в България около 1990 г., първоначално сред учениците в езиковите гимназии и в големите градове, а впоследствие разпространението му се засилва с помощта на медиите и интернет.

Въпреки че Хелоуин идва от друга културна традиция, в българския фолклор също съществуват обичаи, свързани с маскирането, прогонването на злите сили и прехода между сезоните.

Според гл. ас. д-р Мина Христова от секция „Балканска етнология“ към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН Хелоуин може да бъде съпоставен с кукерските обичаи, без двата празника да бъдат противопоставяни.

Маскирането помага за преодоляване на страха

„Хелоуин е такъв празник, който е свързан със задгробния живот“, обясни етнологът в предаването „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ чрез маскирането и играта хората се опитват да преодолеят страха от отвъдното и смъртта. Подобна символика присъства и в българските кукерски традиции, при които участниците се преобразяват в различни митологични същества.

Кукерските ритуали са свързани с прогонването на злото и придобиването на символична сила, която човекът не притежава в ежедневието си.

„Да се надсмееш над това, което най-много те плаши, е всъщност онова, което действа очистващо за самата общност, която изпълнява ритуала“, посочи Христова.

Според нея страшните образи и смехът имат сходна функция – помагат на хората да се справят с непознатото и с нещата, които предизвикват страх.

Хелоуин става все по-комерсиален

Празникът постепенно се адаптира към българската действителност, но среща и съпротива в обществото. Етнологът отбелязва, че подобни промени се наблюдават и в западните държави, където Хелоуин има по-дълбоки традиции.

През последните години той все по-често се превръща в търговско събитие. Социалните мрежи допринасят за това подготовката да започва седмици, а понякога и месеци предварително. Костюмите и оригиналните визии се превръщат в своеобразно състезание за популярност.

Христова обръща внимание и на ритуалния характер на празника. За да се превърне едно действие в ритуал, участниците трябва да го възприемат като нещо различно от ежедневието. В съвременния живот хората също създават лични ритуали, които свързват с надеждата за успех или с усещането за сигурност.

Защо Хелоуин не трябва да се противопоставя на Деня на народните будители

Според етнолога няма причина Хелоуин да бъде противопоставян на Деня на народните будители. Тя припомня, че българските просветители са търсили и възприемали идеи от други култури, за да развиват образованието в страната.

Българската култура исторически съчетава християнски и по-стари обредни практики. Кукерските игри например имат езически корени, но продължават да присъстват в традиционния календар.

Подобно преплитане се наблюдава и при нестинарството, където почитта към християнски светци се съчетава с обредни практики, които не се одобряват от Църквата.

Христова смята, че опасенията от чуждите празници често произтичат от страх за загуба на културната идентичност. Отвореността към други традиции обаче не означава непременно отказ от собствените.

Самовили, змейове и нави в българските народни вярвания

Българският фолклор също е богат на свръхестествени същества, свързани с отвъдното и злите сили. Сред тях са самовилите, змеят, мамникът и навите.

Тези представи възникват в общества, които са търсили обяснения за природните явления и непознатите събития. Вярванията в демонични същества са помагали на хората да осмислят явления, които не са могли да обяснят по друг начин.

„Трябва да пазим собствените си традиции, тези, които познаваме в българския фолклор, но не бива да бъдем крайни и да отричаме любопитството, което имаме и към чуждите празници“, подчерта Христова.

Тя отбелязва, че Хелоуин се отбелязва предимно от деца и им дава възможност да се маскират, да играят и да се забавляват. Според нея няма причина празникът да бъде заклеймяван, стига съхраняването на българските обичаи също да остава важно за обществото.