Недостигът на противогрипни ваксини в България се дължи основно на производствени затруднения и приоритетите на фармацевтичните компании, а не на административни пропуски. Това заяви доскорошният главен държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев пред БНТ. По думите му у нас са доставени около 500 000 дози, докато в съседна Гърция количествата достигат между 3 и 3,5 милиона.
Според епидемиолога производителите разпределят наличните количества според значимостта на отделните пазари. Това поставя България в по-неблагоприятна позиция при ограничено производство.
Кунчев подчерта, че ваксините, които държавата осигурява по националните програми, са налични, макар доставките да са били съпроводени с известни затруднения. По-сериозен остава проблемът за хората, които искат сами да закупят препарат от аптечната мрежа.
Той посочи, че Министерството на здравеопазването трябва да има активна роля в търсенето на решение. При предишни подобни ситуации са били водени спешни разговори с производители за пренасочване на ваксини от други държави, включително Германия и Словакия.
Недостигът в аптеките е причина част от желаещите да се имунизират да потърсят препарати извън България.
Доц. Кунчев не вижда проблем в подобна практика, стига ваксините да се транспортират при необходимите температурни условия и да се запазва т.нар. хладилна верига.
Специалистът увери, че все още не е късно за поставяне на противогрипна ваксина. Ноември и декември остават подходящи месеци за имунизация, тъй като изграждането на защита отнема приблизително две до три седмици.
По думите му грипните епидемични вълни в България обикновено започват в края на януари или началото на февруари.
Епидемиологът предупреди, че грипът не бива да се възприема като безобидно сезонно заболяване.
Според представените от него оценки при тежка грипна вълна в България могат да починат между 1500 и 3000 души, като най-застрашени са възрастните хора и пациентите с придружаващи заболявания.
Кунчев съобщи, че вече се доставят и специални противогрипни ваксини с четирикратно по-високо антигенно съдържание, предназначени за по-възрастните хора. Целта е да се постигне по-добър имунен отговор при възрастови групи, при които защитните механизми на организма отслабват.
Освен за сезонния грип доц. Кунчев обърна внимание и на нарастващата антибиотична резистентност в Европа.
Той посочи като тревожен пример гонореята, при която устойчивостта към определени антибиотици затруднява лечението. Подобна тенденция се наблюдава и в България.
По отношение на задължителния имунизационен календар епидемиологът коментира, че ефектът от ваксинацията срещу варицела ще може да бъде оценен по-ясно след две-три години, когато се натрупат достатъчно имунизирани поколения.
Кунчев даде положителна оценка на ваксинационното покритие срещу морбили. Според него именно високият дял на имунизираните е помогнал страната да избегне мащабни огнища на заболяването въпреки регистрираните единични случаи през годината.






