След отказа на управляващите да променят параметрите на Бюджет 2026, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя Алтернативен бюджет, предупреждавайки, че разходи над 45% от БВП поставят България на рискова финансова траектория. Според експертите страната се изправя пред растящ дефицит, ускорено нарастване на държавния дълг и реална опасност от бъдеща бюджетна криза.

ИПИ подчерта, че необходимите решения не могат да бъдат сведени до еднократно „закърпване“. Напротив — нужни са дълбоки структурни промени в модела за финансиране, разходване и управление на публичните средства.

Лимит на разходите и таван на дълга

Първата и най-важна мярка, според института, е законова промяна, която да ограничи националните разходи до 38% от БВП. Според старшия изследовател Петър Ганев подобна мярка автоматично води до балансиран бюджет без увеличение на данъците и предотвратява натрупването на нов дълг.

Вторият ключов макропоказател, предложен от ИПИ, е таван от 30% за държавния дълг спрямо БВП, за да се избегне опасност от бързо задлъжняване по модела на други държави от региона.

Данъци, осигуровки, инвестиции: стимули за растеж

ИПИ настояват данъчната тежест да остане непроменена през 2026 г., а осигуровките да бъдат поетапно намалени през 2027–2028 г. с цел разширяване на заетостта и изсветляване на икономиката.

Предложенията за поощряване на инвестициите включват:

• освобождаване от корпоративен данък за вложения в дълготрайни активи,

• ускорена амортизация за машини и оборудване,

• двойно признаване на разходите за научно-развойна дейност.

Тези мерки имат за цел да позиционират България като по-привлекателна дестинация за индустрии с висока добавена стойност.

„Златното правило 20/10“: по-малка и по-ефективна администрация

Най-радикалната реформа е т.нар. „златно правило 20/10“, според което:

• служителите в държавната администрация не трябва да надвишават 20% от всички заети,

• разходите за персонал трябва да бъдат ограничени до 10% от БВП.

Според ИПИ това означава съкращение между 50 000 и 100 000 административни позиции в рамките на три години, премахване на автоматичните механизми за увеличение на заплатите и съкращаване на празни щатове. За да бъде процесът управляем, е необходим фонд за преструктуриране и компенсации при съкращения.

Неконтролируем растеж на разходите за персонал

Главният икономист Лъчезар Богданов представи данни, според които разходите за персонал в публичния сектор са се увеличили над 3,3 пъти между 2011 и 2024 г., въпреки спад на работоспособното население с над 20%.

България е на второ място в ЕС по разходи за вътрешен ред и сигурност – 3,6% от БВП, повече от двойно над средното за ЕС (1,7%). Според ИПИ това е резултат от силови секторни политики без реформа.

Реформи в ключови публични системи

Алтернативният бюджет предлага цялостна модернизация на публичния сектор:

• Инфраструктура: минимум 2% от БВП частни инвестиции чрез концесии и публично-частни партньорства.

• Социална политика: по-строго таргетиране според нужда и измерим ефект.

• Силни общини: повече собствени приходи и регионална автономия.

• Здравеопазване: лимит на разходите, закриване на неефективни болници и прехвърляне на поне 1/3 от клиничните пътеки към извънболничната помощ.

• Съдебна система: оптимизация на структурата, разпределяне на кадри и временно спиране на конкурси до анализ на натовареността.

ИПИ подчертава, че без сериозни структурни реформи България ще продължи да трупа разходи, дефицит и дълг, а публичните системи ще останат едновременно скъпи и неефективни. Алтернативният бюджет предлага обратния модел — по-малък, по-ефективен публичен сектор, стабилни финанси, повече инвестиции и устойчив икономически растеж.

Източник: ИПИ