Тревожни данни за потребителските сигнали изнесе министърът на икономиката Ирина Щонова по време на брифинг в Министерския съвет.

По думите ѝ от близо 8 000 подадени жалби за завишени сметки за електроенергия през януари, едва една е получила положително решение.

„Все още очаквам обобщената информация от КЗП. Но това, което виждам, е притеснително. От 8 000 подадени жалби, само една е била уважена. Това не е логично“, заяви Щонова.

Министърът уточни, че държавата ще използва всички налични механизми, като поддържа активна координация с Комисия за защита на потребителите и Комисия за енергийно и водно регулиране, предаде NOVA.

Очаква се регулаторите да направят задълбочен анализ на сигналите и да предприемат конкретни действия при установени нарушения.

Инспекции и координация между институциите

В същото време КЗП стартира масови инспекции по бензиностанциите в страната, за да установи има ли увеличение на цените на горивата и доколко то е обосновано.

Това обяви Щонова, коментирайки опасенията, че военните действия срещу Иран и блокадата на Ормузкия проток могат да доведат до недостиг и скок в цените у нас.

„Както вече беше споменато, имаме запаси, които би трябвало да са все още на старите цени“, заяви Щонова.

По думите ѝ Законът за еврото позволява налагането на глоби от 5 000 до 100 000 лева, а при повторно нарушение – до 200 000 лева.

Министърът уточни, че КЗП няма широки правомощия в този сектор, но ще действа съвместно с други институции, сред които и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).

„Вече е насрочена среща, на която ще подадем информация към тях и се надяваме те да бъдат активни“, посочи тя.

Щонова увери, че към момента не се очаква краткосрочно отражение на конфликта в Близкия изток върху българската икономика, но подчерта, че ситуацията е динамична и се следи ежедневно.

КЗК настоя за спешни мерки за стабилност на пазара

Междувременно КЗК отправи препоръка към изпълнителната власт за незабавни координирани действия с цел гарантиране стабилността на пазара на горива.

Позицията бе изпратена до Министерския съвет, както и до ресорните министерства и парламентарната комисия по икономическа политика.

От Комисията подчертаха стратегическото значение на сектора и влиянието му върху цените на стоките и услугите. Мониторингът обхваща цялата верига – от вноса и производството до съхранението, транспорта и търговията.

В последните години КЗК е установила антиконкурентни практики от страна на ЛУКОЙЛ-България и ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас, включително злоупотреба с господстващо положение, за което са наложени санкции за над 134 млн. евро.

Какви мерки се предлагат?

Сред препоръките са:

• пълно прилагане на механизмите по Закона за административното регулиране на дейностите с нефт и нефтопродукти;
• активизиране на Консултативния съвет към икономическия министър;
• създаване на експертна група за оперативна координация, която да следи вноса по държави, риска от прекъснати доставки, алтернативните източници и комуникацията с бранша за предотвратяване на спекулации.

КЗК препоръчва и конкретни действия от страна на особения търговски управител на дружествата от групата „ЛУКОЙЛ“ – осигуряване на достъп до данъчни складове и терминали като „Росенец“ и „Петрол-Варна“, гарантиране на алтернативни доставки при нужда и прилагане на ценова политика, отразяваща реалните разходи.

Освен това Комисията е изискала от Националната агенция за приходите информация за цените на горивата по бензиностанциите с цел текущ контрол и своевременно откриване на евентуално съгласувано поведение.

При установяване на нарушения регулаторът заявява готовност да се самосезира и да използва всички законови инструменти.