Издания от Италия, Испания и Великобритания обръщат внимание и на различията във външнополитическите позиции на Илияна Йотова и Андрей Гюров преди балотажа на 1 ноември.
Италианската информационна агенция АНСА отбелязва, че Йотова е спечелила първия тур с малка преднина, въпреки предварителните прогнози за значително по-убедителна победа.
Агенцията определя резултатите като сериозно разминаване с очакванията на социологическите компании. Според АНСА избирателната активност от около 22% е отрицателен рекорд, за който допринасят икономическата несигурност, инфлацията и поскъпването на основни стоки и услуги.
Телевизия „Скай Ти Джи 24“ също акцентира върху ниската активност и предстоящия балотаж, като отбелязва, че България е изправена пред политическа фрагментация и икономически затруднения.
Вестник „Месаджеро“ посочва, че разликата между двамата претенденти е значително по-малка от очакваното и поставя въпроса за надеждността на предизборните проучвания.
Испанското издание „Публико“ отбелязва, че предизборните анкети са показвали преднина за Йотова до 17 процентни пункта, докато резултатите от първия тур очертават много по-близка надпревара.
Медията представя различията между двамата кандидати основно през отношението им към войната в Украйна. Йотова е описана като привърженик на дипломатическия диалог с Москва, а Гюров — като поддръжник на по-тясното сътрудничество с ЕС и НАТО и подкрепата за Киев.
Британският вестник „Саут Чайна Морнинг Пост“, в публикация за международната си аудитория, също поставя акцент върху противоположните външнополитически позиции и определя ниското участие във вота като отражение на общественото недоверие към политиците.
Американската Асошиейтед прес разглежда изборите и на фона на икономическите затруднения, растящите енергийни разходи и опасенията за сигурността в Черно море.
Общият акцент в чуждестранните публикации е, че първият тур не е донесъл очакваната категорична преднина за Йотова. Наред с ниската активност медиите открояват и въпроса дали двамата кандидати ще успеят да мобилизират повече избиратели за решаващото гласуване на 1 ноември.
Международните наблюдатели разглеждат президентския вот и като показател за бъдещата външнополитическа ориентация на България, въпреки ограничените правомощия на държавния глава в парламентарната република.






