След преминаването към евро българският лев може да се превърне във важна цел за международните нумизмати. Причината е ясна: малък пазар, малки тиражи и висока атрактивност за колекционери, които ценят редките емисии. Ангелин Петров, председател на Нумизматичното дружество – Централна България, обяснява, че интересът към старите български монети расте, а на редовните сбирки в Стара Загора се появяват нови и ценни екземпляри — понякога за първи път пред публика.
Експертите напомнят, че стойността на монетите се определя най-вече от тяхното състояние, след това от тиража, годината и историческата им стойност. Сред най-търсените са емисиите от 1916 г., които никога не влизат в обращение и веднага са претопени за репарации — днес екземпляр от 2 лева е изключителна рядкост.
Нумизматите обаче предупреждават: на пазара има фалшификати, включително сертифицирани копия, които трудно се различават дори от професионалисти.
Най-скъпата българска монета в момента е златната емисия от 100 лева от 1894 г., със стойност около 200 000 лв. Железните монети също са удивително ценни — например 10-левката от 1941 г. може да надхвърли 50 000 лв., стига да е запазена без ръжда, което е истинско предизвикателство.
Според нумизматите колекциите нямат горна граница на цената: това е страст, която движи пазара.
Стара Загора се превръща в най-динамичната сцена за антикварни сбирки в България. Посетители над 1000 души на събитие, над 70 изложители, експонати от монети до оръжие и снимки — градът се оформя като магнит за колекционери от цялата страна.






