Учени от Университета на Вирджиния анализират хиляди случаи на деца, които твърдят, че помнят минали животи. Резултатите обаче не доказват съществуването на прераждането
Повече от 30% от хората в САЩ вярват в прераждането – идеята, че след смъртта човек се ражда отново. Въпреки че няма убедителни научни доказателства за подобен процес, феноменът продължава да бъде обект на изследвания.
От 60-те години на миналия век специалисти от Отдела за възприятийни изследвания към Университета на Вирджиния събират и анализират случаи на деца, които разказват подробности за живота на починали хора, с които не е известно да са имали връзка.
Ново проучване, публикувано в списанието Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice, разглежда 1678 случая, при които изследователите са установили съответствие между разказите на децата и биографични данни за починали хора.
По-кратък интервал след внезапна смърт
Според анализа средният период между смъртта на описвания човек и раждането на детето е около 16 месеца.
Изследователите съобщават и за връзка между начина на смъртта и продължителността на този интервал. При случаи на внезапна, неочаквана или насилствена смърт периодът е средно около 12 месеца. Това включва смърт при злополуки, убийства или внезапни медицински събития.
Авторите отбелязват, че подобни закономерности заслужават допълнително проучване. Самото съвпадение обаче не установява причинно-следствена връзка и не доказва, че съзнанието се пренася от един живот в друг.
Могат ли културата и религията да обяснят резултатите?
В публикацията се разглежда и възможността религиозните убеждения, културните традиции и влиянието на родителите да имат отношение към разказите на децата. Според представените резултати установената връзка се запазва и при семейства, чиито религиозни възгледи не подкрепят прераждането.
В някои хиндуистки, будистки и индиански традиции съществуват вярвания, че внезапната или преждевременната смърт може да бъде последвана от по-бързо прераждане. Тези представи обаче принадлежат към религиозните и духовните учения, а не представляват научно установен механизъм.
Какво всъщност доказва изследването?
Дори когато изследователите откриват съвпадения между разкази и биографични сведения, остават въпроси за начина, по който случаите са подбрани и проверени, както и за възможното влияние на паметта, информацията от околните и други психологически фактори.
Затова резултатите не могат да се приемат като доказателство за съществуването на душа или прераждане. Те описват закономерност в събраните случаи, която изисква независимо потвърждение и допълнителни изследвания.
7.6 С
9.8 С
14.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
