И Животът има глас - и той говори непрекъснато. Обаче ние изобщо не го чуваме. Други гласове надделяват и покваряват слуха ни. Случайни гласове на случайни хорица, все още несъстояли се. Техният бъбреж винаги надделява, а сетне се чудим защо и държавата ни изглежда като недокрай състояла се.
Радва се човекът като индианец, на когото колонизаторът е подхвърлил шепа мъниста, все едно, че нищо не се е случило - предплатили сме авансово осем самолета, а ги чакаме като просяци пет и повече години. Велик е нашият войник – и той в чакането.
Също наскоро се захванаха за ден-два с Нефтохим/Лукойл, колкото да си начешат езиците. И дори не се сетиха да почовъркат в началото на тази афера, когато Костов подари комбината на руснаците и след това се самопроизведе в заслужил русофоб на републиката. Мръсна сделка си беше, откъдето и да я огледаш, следователно трябва да бъде забравена. А за съгрешилите не се полага нито една укорителна думица.
Забравата е нашето проклятие - и така ще бъде, чак до окончателното ни пропадане.
Тия дни си дадох сметка, че много отдавна от екрана не сме чували едни думи, които се бяха превърнали в скритата парола на Прехода, в блед намек за някаква мълчалива съпротива. Със сигурност не сте ги забравили: „Няма държава!“ Българите ги изричаха по всеки, дори незначителен, повод. Изричаха ги убедено, понякога дори с известна гордост – в края на краищата, иска се немалко кураж, за да приемеш, че си гражданин на нещо, което практически не съществува.
От няколко години обаче тази сакрална фраза вече не се чува. Каква е причината - появи ли се най-сетне някакво подобие на държава или просто на Народа му омръзна да пустосва по този начин Живота си? И защо му е да повтаря едно и също, когато няма кой да го чуе.
На 25 октомври миналата година – тайфунът Тръмп още не се беше развихрил – се осмелих да предположа, че ни очакват смайващи разкрития за „Аферата Украйна“, че тя е направо умопомрачителна и десетилетия ще захранва вниманието на публиката с чудовищните подробности на една бизнес-операция, която бе проведена с безподобна бруталност. И всички са в кюпа.
Така се и оказа. Войната си остава не само най-мръсният бизнес, в наши дни тя е и начинание, което се планира и осъществява с брутална публичност. Вече публично си делят държави. В предстоящите делби няма да има нужда от генерали, а от опитни търгаши. Никой няма да се интересува от причините за поредният сблъсък, от истината пък още по-малко.
Някой беше казал, че след всяка война остават три армии: от сакати, от опечалени и от крадци. Никой вече няма да се интересува от жертвите и техните близки.
Важни ще бъдат само крадците - те ще са новите герои.
Какво ли я очаква невтасала държава като нашата?
Кеворк Кеворкян
Още новини четете в категория
Позиция
18.9 С
16.7 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
