Виртуалната реалност може да ни пренесе навсякъде – от далечни планети до фантастични светове. Досега обаче това преживяване обикновено изискваше специални очила или шлем, които при продължителна употреба могат да причинят дискомфорт. Японски учени разработиха необичайно решение – стол, който позволява потапяне във виртуална среда, без да поставяме нищо на главата си.
Разработката е дело на изследователи от университета Кюшу в Япония, ръководени от доцент Шого Фукушима. Технологията съчетава оптични системи, триизмерни изображения и сензори за движение, за да предложи нов начин за взаимодействие с виртуалните светове.
За разлика от традиционните VR устройства, при които екраните се намират непосредствено пред очите, новата система използва специална оптична технология, създаваща впечатлението, че изображенията се появяват свободно в пространството.
Това се постига чрез панел с множество миниатюрни огледала, които насочват различно изображение към всяко око. Така се създава усещане за дълбочина и триизмерна среда, без необходимост от носене на допълнително оборудване.
Цялата система е интегрирана в конструкция с размерите на обикновено кресло. Потребителят просто сяда и наблюдава виртуалната сцена пред себе си.
Една от най-интересните характеристики на разработката е способността ѝ да следи завъртането на стола.
Вграден жироскоп отчита движението в реално време и синхронизира виртуалното изображение с него. Когато човек завърти стола, виртуалната сцена също променя перспективата си.
Така потребителят може да разглежда виртуалната среда по естествен начин, без сложни настройки или предварително калибриране.
Идеята за проекта се появява след оплакване на студент, който прекарвал толкова много време във виртуална реалност, че понякога дори се опитвал да спи с VR шлема си.
Това накарало учените да потърсят решение, което премахва необходимостта от тежко оборудване върху главата.
Един от проблемите на виртуалната реалност е т.нар. VR болест – състояние, при което потребителите изпитват замайване, гадене или дискомфорт заради разминаването между зрителната информация и усещанията на тялото.
Според Фукушима новата технология има потенциал в бъдеще да намали тези неприятни ефекти.
Липсата на шлем позволява използването на по-големи оптични компоненти и допълнителни механизми, които биха могли да направят виртуалното преживяване по-комфортно.
Засега обаче това е възможност, а не доказано предимство на системата.
Японските изследователи виждат приложение на технологията далеч отвъд видеоигрите.
В бъдеще подобни системи биха могли да се използват за интерактивни музейни изложби, дистанционно управление на строителна техника, роботизирани спасителни операции и виртуални работни пространства в автомобили.
Сред по-амбициозните идеи на Фукушима е създаването на своеобразна „вълшебна врата“, вдъхновена от японския анимационен герой Дораемон, която да позволява на двама души да споделят една и съща виртуална среда.
Въпреки обещаващите резултати разработката все още е експериментална.
Сред основните ограничения са сравнително тесният зрителен ъгъл, необходимостта от много ярък дисплей и ограничената преносимост на системата. Засега прототипът проследява завъртането на стола, но не осигурява пълна свобода на движение във всички посоки.
Учените вече проучват възможности за разширяване на зрителното поле чрез допълнителни огледала и търсят индустриални партньори за бъдещото развитие на проекта.
Ако технологията бъде усъвършенствана, тя може да промени начина, по който използваме виртуалната реалност – превръщайки я от преживяване, за което трябва да носим специално оборудване, в нещо толкова лесно, колкото да седнем в кресло.
Разработката е представена в рамките на SIGGRAPH Emerging Technologies 2026.
Източник: New Atlas, Kyushu University.






