Застаряването на населението, намаляващият брой работещи и нарастващите разходи за социално осигуряване поставят европейските пенсионни системи пред сериозни предизвикателства. Според анализ на британския вестник „Телеграф“ (The Telegraph) държавите все по-трудно ще поддържат досегашните равнища на пенсионните плащания, а бъдещите поколения вероятно ще трябва да разчитат в по-голяма степен на допълнително осигуряване и лични спестявания.
Сравнителните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват значителни различия между пенсионните системи в Европа. Докато някои държави осигуряват сравнително висок процент от предишните доходи на пенсионерите, други поставят по-голям акцент върху професионалните и частните пенсионни фондове, пиеш fakti.bg.
През финансовата 2026/2027 година пълната нова държавна пенсия във Великобритания възлиза на 241,30 британски лири седмично, или 12 547,60 лири годишно. За получаването на пълния размер обикновено са необходими 35 години квалифициращ осигурителен стаж.
Въпреки това британската държавна пенсия осигурява сравнително малка част от доходите, които хората са получавали по време на трудовия си живот.
Според изчисленията на ОИСР брутният коефициент на заместване във Великобритания е 44,7% за човек със средни доходи и пълна трудова кариера. Това означава, че пенсионното плащане в използвания модел представлява под половината от предишното трудово възнаграждение.
При тези изчисления организацията приема пенсионна възраст от 68 години.
Испания и Италия осигуряват значително по-високи пенсии спрямо заплатите
Разликите между отделните европейски държави са съществени.
В Испания брутният коефициент на заместване достига 80,4%, а в Италия – 70,6%. Във Франция той е 56,6%, докато в Германия възлиза на 42,1%.
Тези показатели обаче не отразяват действителния размер на пенсиите на всички граждани. Те са изчислени по единен модел за човек, който започва работа на 22 години, получава средната заплата и работи без прекъсване до достигане на пенсионната възраст.
Затова сравнението показва по-скоро особеностите на отделните пенсионни системи, отколкото реалните доходи на всички пенсионери.
В Нидерландия държавната пенсия осигурява около 28,6% от предишния доход, но при включване на задължителните професионални пенсионни схеми общият коефициент на заместване достига 74,7%.
Подобен модел се прилага и в Дания, където публичните пенсионни плащания се допълват от професионални осигурителни схеми.
Великобритания също разчита на съчетание от държавна пенсия, работодателски вноски и лични пенсионни спестявания.
Това означава, че сравнително ниската държавна пенсия не винаги води до също толкова нисък общ доход след пенсиониране. От съществено значение е дали човек е участвал в допълнителни пенсионни схеми и какви средства е натрупал през трудовия си живот.
Основното предизвикателство пред европейските държави остава демографската промяна. Продължителността на живота се увеличава, докато в много страни раждаемостта намалява, а делът на хората в трудоспособна възраст се свива.
Така все по-малко работещи трябва да осигуряват средствата за изплащането на пенсиите на нарастващ брой възрастни хора.
Прогнозите на Европейската комисия и Комитета за социална закрила сочат, че през следващите десетилетия коефициентите на заместване вероятно ще намаляват в повечето държави от Европейския съюз.
За да запазят устойчивостта на пенсионните системи, правителствата ще трябва да избират между увеличаване на осигурителните вноски, повишаване на пенсионната възраст, ограничаване на ръста на пенсиите и насърчаване на допълнителното пенсионно осигуряване.
Според анализа на „Телеграф“ именно тези промени поставят под въпрос досегашния модел, при който държавната пенсия е била основният източник на доходи за голяма част от европейските пенсионери.
Очакванията са бъдещите поколения да разчитат все повече на комбинация от държавна пенсия, професионално осигуряване и лични спестявания, за да запазят жизнения си стандарт след приключване на трудовата си кариера.
Източник: fakti.bg






