Според него Техеран използва енергийния пазар като инструмент за влияние върху администрацията на Доналд Тръмп. Целта била поскъпването на горивата да предизвика недоволство сред американските граждани и да повлияе върху изборните им предпочитания.
„Те искат по този начин да накарат американския избирател да гласува против Тръмп. Това е много сериозен инструмент, който според мен вече материализираха“, заяви проф. Чуков.
По думите му секретарят на комисията по енергетика в иранския парламент е посочил, че Техеран цели цените на петрола да надхвърлят 110 долара за барел. „И те го постигнаха“, коментира анализаторът, представяйки оценката си за развитието на пазара.
Различията между Вашингтон и Техеран
Чуков отбеляза, че демократите и републиканците традиционно имат различен подход към отношенията с Иран. Той припомни, че администрацията на Барак Обама подписа ядреното споразумение с Техеран през 2015 г.
Според анализатора републиканците поддържат по-близки отношения с арабските държави, особено със Саудитска Арабия, докато демократите са по-склонни да търсят баланс в отношенията с Иран.
По думите му позицията на Доналд Тръмп е по-предвидима заради многократните му предупреждения, че е готов да нанесе военен удар срещу Техеран.
В разговора проф. Чуков коментира и парламентарните избори в Израел. По думите му представителството на арабските партии е нараснало от 10 на 19 депутати, което е променило политическите сметки на премиера Бенямин Нетаняху.
Той посочи още, че около 100 000 израелски граждани са пристигнали от чужбина, за да участват във вота, като значителна част от тях са подкрепили опозицията.
Според Чуков войната в Черно море създава все по-сериозни рискове за международното корабоплаване. Той смята, че Русия се стреми да прекъсне морския коридор между украинските пристанища и Босфора, а плавателните съдове вече не се подбират толкова внимателно като цели.
Анализаторът направи паралел между рисковете в Черно море и тези в Ормузкия проток. Според него България трябва ясно да посочва отговорността за нападенията, а корабните оператори да обмислят алтернативни маршрути през териториалните води на държави от НАТО, включително България и Румъния.






