Изследването показва ключови механизми, които пазят органите и мозъка от стареене
Златистата бодлива мишка – малък гризач, обитаващ скалистите пустини на Близкия изток – демонстрира изключителна устойчивост на стареене, показва ново научно изследване.
За разлика от повечето бозайници, този вид запазва физическите, умствените и имунните си функции почти до края на живота си.
Проучването, публикувано в списание Science Advances, е дело на екип от Медицинския факултет на Йейлския университет.
Докато при повечето животински видове жизнеността намалява рязко след зрелостта, при златистата бодлива мишка процесът на стареене протича значително по-бавно.
Видът живее много по-дълго от обикновените мишки и запазва ключови функции като памет, движение и имунен отговор.
„Дивите мишки обикновено живеят около девет месеца, но някои златисти бодливи мишки достигат до пет години в пустинни условия“, посочва проф. Вишва Дийп Диксит от Йейл.
По думите му оцеляването им в природата изисква изключителна адаптивност – от намирането на храна до избягването на хищници.
В сътрудничество с учени от университета в Тел Авив изследователите сравнили млади и възрастни екземпляри и установили редица биологични особености, които вероятно обясняват дълголетието на вида.
Една от вече известните характеристики на този гризач е способността му да регенерира кожата си без образуване на белези. Новите данни показват, че тази способност не отслабва с възрастта.
Друг ключов елемент е тимусът – орган, който произвежда важни клетки на имунната система. При повечето гръбначни той започва да се свива още в ранна възраст, но при златистата бодлива мишка остава почти непроменен дори в напреднала възраст.
Освен това учените не наблюдават типичното за други бозайници отслабване на паметта и когнитивните способности при възрастните екземпляри.
Учените отбелязват, че дълголетието рядко носи еволюционно предимство, тъй като в природата повечето животни загиват преди да достигнат старост.
При златистата бодлива мишка обаче комбинация от фактори повишава шансовете за оцеляване – дневна активност, устойчивост на токсини, способност да издържа без храна и по-развито новородено поколение.
Грижата за малките често се споделя между няколко женски, което допълнително увеличава преживяемостта.
Според изследователите именно тези условия са позволили да се запазят биологични механизми, свързани със „здравословното стареене“, които потенциално съществуват и при хората, но остават неактивни.
Още новини четете в категория
Здраве
6.3 С
10.9 С
9.3 С
7.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
