Златистата бодлива мишка – малък гризач, обитаващ скалистите пустини на Близкия изток – демонстрира изключителна устойчивост на стареене, показва ново научно изследване.
За разлика от повечето бозайници, този вид запазва физическите, умствените и имунните си функции почти до края на живота си.
Проучването, публикувано в списание Science Advances, е дело на екип от Медицинския факултет на Йейлския университет.
Видът живее много по-дълго от обикновените мишки и запазва ключови функции като памет, движение и имунен отговор.
„Дивите мишки обикновено живеят около девет месеца, но някои златисти бодливи мишки достигат до пет години в пустинни условия“, посочва проф. Вишва Дийп Диксит от Йейл.
По думите му оцеляването им в природата изисква изключителна адаптивност – от намирането на храна до избягването на хищници.
В сътрудничество с учени от университета в Тел Авив изследователите сравнили млади и възрастни екземпляри и установили редица биологични особености, които вероятно обясняват дълголетието на вида.
Друг ключов елемент е тимусът – орган, който произвежда важни клетки на имунната система. При повечето гръбначни той започва да се свива още в ранна възраст, но при златистата бодлива мишка остава почти непроменен дори в напреднала възраст.
Освен това учените не наблюдават типичното за други бозайници отслабване на паметта и когнитивните способности при възрастните екземпляри.
Учените отбелязват, че дълголетието рядко носи еволюционно предимство, тъй като в природата повечето животни загиват преди да достигнат старост.
Грижата за малките често се споделя между няколко женски, което допълнително увеличава преживяемостта.
Според изследователите именно тези условия са позволили да се запазят биологични механизми, свързани със „здравословното стареене“, които потенциално съществуват и при хората, но остават неактивни.






