Лихвените процента на Европейска централна банка вероятно ще продължат да се вдигат след първото повишение от 3 години насам, правителствата да избягват широкомащабни програми за подпомагане на икономиката заради високите цени на енергията
Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната и повиши очакванията за инфлацията, като посочи войната в Близкия изток и последвалото поскъпване на енергийните суровини като основни фактори за влошаването на икономическата среда.
В редовната си оценка за икономиката на 21-те държави от еврозоната фондът прогнозира растеж от 0,9 на сто през 2026 г., което е по-ниско от очакваните през април 1,1 на сто. В същото време прогнозата за инфлацията е повишена до 2,8 на сто при очаквани по-рано 2,6 на сто.
МВФ отбелязва, че икономиката на еврозоната е изправена пред нови предизвикателства заради ескалацията на конфликта в Близкия изток и последвалото поскъпване на енергията. Според фонда тези сътресения се наслагват върху вече съществуващи структурни проблеми като застаряващото население, слабия ръст на производителността и ограничените перспективи за икономически растеж.
От институцията посочват, че войната в региона ще доведе до значителен, макар и временен, негативен шок върху предлагането, ще отслаби доверието на бизнеса и потребителите и ще затегне финансовите условия. Очаква се това да се отрази както върху инфлацията, така и върху икономическата активност.
Според актуализираните прогнози растежът на икономиката на еврозоната ще достигне 0,9 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 година. Общата инфлация се очаква да бъде 2,8 на сто през 2026 г. и 2,3 на сто през 2027 година.
МВФ предупреждава и за рискове пред финансовата стабилност, свързани със сътресения на финансовите пазари и възможно нарастване на напрежението при задлъжнелите небанкови финансови институции, което би могло да се прехвърли към банковия сектор и основните пазари за финансиране.
Фондът отчита, че Европейската централна банка вече е започнала да реагира на инфлационния натиск. След решението на ЕЦБ да повиши лихвените проценти за първи път от близо три години МВФ прогнозира, че през тази година може да последват нови увеличения на лихвите с общо 50 базисни пункта, като не изключва и допълнително повишение при необходимост.
Според фонда основната цел на паричната политика трябва да остане запазването на инфлационните очаквания около целевото равнище от 2 на сто. Ако инфлацията остане висока или очакванията се влошат, може да бъде необходима по-рестриктивна политика.
МВФ призова финансовите министри от еврозоната да избягват широкомащабни програми за подпомагане на икономиката заради високите цени на енергията. Според фонда подобна подкрепа не е оправдана и може да отслаби стимулите за енергийна ефективност.
Още новини четете в категория
Бизнес
24.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
