Свети Софроний е роден около 560 г. в Дамаск, в днешна Сирия. Още от ранна възраст той се отличавал със силна вяра и любов към знанието. Изучавал философия и реторика, което по-късно му донесло прозвището „Софист“, означаващо „мъдрец“.
Воден от стремежа си към духовен живот, той се отправил към Йерусалим, където станал монах в манастира „Свети Теодосий“. Там се посветил на аскетичен живот, молитва и духовно усъвършенстване.
В Йерусалим Софроний се сприятелил с йеромонах Йоан Мосхос. Заедно двамата посетили множество манастири в Източната империя, като събирали разкази за живота на монаси и отшелници. Тези свидетелства по-късно били събрани в книгата Лимонар или Духовна поляна – ценен паметник на християнската духовна литература.
През VII век Църквата била разтърсвана от богословски спорове около учението за Христос. Особено разпространено било течението на монотелизма, което отричало човешката воля на Христос. Софроний се противопоставил твърдо на тази ерес и защитавал православното учение, според което Христос притежава две природи и две воли – божествена и човешка.
Още преди да стане патриарх, той посетил Александрия и Константинопол, опитвайки се да убеди църковните водачи да се противопоставят на ереста. Макар усилията му да не дали незабавен резултат, те укрепили авторитета му като богослов и защитник на православието.
След смъртта на предишния патриарх през 634 г. Софроний бил избран за патриарх на Йерусалим. Едно от първите му действия било да изпрати съборно послание до папата в Рим и източните епископи, в което ясно изложил православното учение за двете природи и двете воли на Христос – позиция, която по-късно била потвърдена на Шестия вселенски събор.
През 637 г. Йерусалим бил превзет от войските на халифа Умар I. Благодарение на мъдрите преговори на патриарх Софроний били договорени условия, които гарантирали гражданските и религиозните права на християните и запазването на светите места.
Свети Софроний починал на 11 март 638 г. в Йерусалим. Той остава в историята като пример за силна вяра, богословска мъдрост и смирено служение в трудни времена.
Според народните вярвания времето на този ден може да подскаже каква ще бъде пролетта:
Ако денят е топъл – очаква се ранна пролет и бързо топене на снега.
Северният вятър предвещава застудяване през следващата седмица.
Ако пчелите излизат от кошерите си – пролетта ще бъде топла.
В народната традиция има и някои забрани:
Не се препоръчва да се готви или яде птиче месо – смята се, че носи лош късмет.
Не бива да се изхвърлят стари вещи, защото според поверието това може да доведе до загуби и бедност.
На този ден вярващите отправят молитви към Бога и светците за укрепване на вярата, за сили в трудностите и изразяват благодарност за благословиите в живота си.






