Този данък, равен на 10% от земеделската продукция и домашния добитък, се събира под различни форми още от Средновековието, но през 1840 г. се уеднаквява в цялата империя. Реформата цели да напълни хазната и да покрие разходите на нарастващата османска администрация.
Унификацията на десятъка е и началото на системно описване на имуществото и доходите на населението, включително на българите. Интересното е, че този исторически данък има символично съвпадение с днешния плосък подоходен данък в България, който също е 10% – тема, често повдигана от съвременните политици.
Реформата от 1840 г. има и непряко значение за българската борба за църковна независимост. Тя допринася за изграждането на икономическа и организационна основа, която по-късно ще подкрепи създаването на Българската екзархия. Това се случва на 28 февруари 1870 г., когато султан Абдул Азис подписва указ за нейното учредяване. Екзархията включва всички области, в които християните желаят да преминат под нейната духовна власт, като така Османската империя признава съществуването на българската нация и нейните етнически граници – акт с международноправно значение.






