Около 115 201 души в България живеят с деменция, което представлява 1,72% от населението на страната. Това показва оценка на Alzheimer Europe за 2025 г., представена в европейски доклад, изготвен въз основа на възрастови групи и демографски прогнози на ООН.
Според данните, цитирани от БНТ, 55% от хората с деменция получават грижи у дома от членове на семейството си, а едва 7% са настанени в специализирани заведения.
Недостигът на места за резидентна грижа се усеща особено остро във Варна. В местния център могат да бъдат настанени едва 15 души, докато други 47 чакат за 24-часова услуга, включваща и медицинска грижа.
„За резидентната услуга, която е 24-часова грижа, която включва и медицинска грижа, има 47 човека, които чакат. В Дневния център няма чакащи“, заяви заместник-кметът на Варна Снежана Апостолова.
Майката на Миглена Ангелова е с тежка форма на деменция. Преди около три години състоянието ѝ се влошава и тя спира да разпознава дъщеря си.
„Майка ми не ме познаваше. Бъркаше ме с майка си, със сестра си, с жената, която се грижи за нея, с медицинската сестра“, разказва Ангелова.
Първоначално тя записва майка си в общинския Дневен център за подкрепа на лица с различни форми на деменция. След близо година чакане възрастната жена е приета в друг център, където получава денонощна грижа.
По думите на Ангелова след шест месеца престой майка ѝ отново започва да я разпознава.
„След 6 месеца престой тя ме познава. Намалиха лекарствата, които са за деменцията. Дават ги само при нужда“, казва тя, описвайки личния си опит с грижите в центъра.
Терапии и дейности за запазване на ежедневните умения
Във варненската услуга се прилагат арттерапия, игрова терапия и музикална терапия. Потребителите участват в разходки, пазаруване, приготвяне на храна и други дейности от ежедневието.
„Идеята е да се наблегне не на това, което им липсва, а да се използват техните способности, които те имат и да се развиват“, заяви Снежана Апостолова.
За семействата, чиито близки остават в списъците на чакащите, грижата често продължава да бъде изцяло домашна. Някои от тях наемат болногледачи, което допълнително увеличава финансовото натоварване.
Според Alzheimer Europe България все още няма национална стратегия за деменцията. Сред основните посочени потребности са разкриването на повече дневни и резидентни услуги, подобряването на ранната диагностика и осигуряването на подкрепа за близките на засегнатите.
Източник: bntnews.bg






